В своята романизирана биография за Филип Симидов акад. Тончо Жечев възкликва: „Участник в националнореволюционните борби в последния, кулминационен етап, Филип Симидов е един от малко известните създатели на тяхната история и националната митология за героите им. В неговата скромна жизнена драма историята играе ролята на съдбата - тя го измъква от безименното съществувание и го въвлича в своята буря, за да направи след това от него свой скромен, неуморим архивист и секретар, носталгичен свидетел на отминалото, жив укор към последвалото. В такива случаи всичко около личността и нейния живот придобива особено значение - и мястото на раждане, и училищните другари, и т.н.“.
Съгласен съм за героите, той наистина е един от малко известните създатели на тяхната история и националната митология за тях. Ала дали скромно, дали поради неукост и незнание, дали повеите на времето налагат, но той спада преди всичко към вторите, към ония, създаващи митологията.
Десетки изследвания има за този прочут русенец. Главно славославещи, ласкателни.
За съжаление не всичко е така, както би ни се искало
Казвам това с искрена болка на сърцето, защото доскоро и аз вярвах в такива едни неща. Доскоро-доскоро, докато не отгърнах някои документи, докато не прочетох черно на бяло и някои заключения и мнения. 
Първите, нека ги нарека разочарования, дойдоха още докато се рових в исканията за помощи, субсидии, пенсии, на някогашните деятели и родствениците им от борбата на нашия народ за възстановяването на българската държава, т.е. след 1878-1879 година.
Протоколите и Стенографските дневници от заседанията на Народното събрание сравнително бързо ме насочиха към един слабо познат и почти непроучен фонд на Централния Държавен архив (ЦДА-Сф.), ф. 173K (Народно събрание), оп. 2, а.е. 2238. На 256 най-често двойни листи са запазени такива искания на близо стотина „поборници“. 
Отваряйки една скоба, мимоходом ще спомена, че едно лице от Русенско, за което преди време тръбяха далечни негови роднини и русенски генеалог, познато под името Уреки, се оказа с точно наименование Николай Урски. Това обаче между другото. 
Сред тези документи и други сродни в архива се намират и исканията на русенския „поборник“ Филип Симидов. Освен че е известен на повечето русенци, освен че е и популярен като проповедник на национално-освободителната ни борба, към неговото име и конкретни дела след Освобождението ме насочи писмото на русенския кореспондент на Александър К. Людсканов, адвокатът Васил Кръстев от 20 януари 1919 година.
Оставям настрана характера и желанията, изразени в повествованието на писмото
- те са характерни за времето с партизанщината и стремежа край държавната трапеза да се уреждат свои хора, които малко или повече допринасят с нещо за дадена партия. Едно име за сравнение, една личност, която не се спира пред нищо в стремежа си да получи облаги, която просто се набива в очи, се оказа тази на Филип Симидов.
На една от последните страници, след като е описано положението в Русе и ширещата след войната корупция, рушветчийство и шуробаджанащина, след като са дадени лица, събития и факти за пример, кореспондентът записва: „...Нека се турят наши хора, които имаме много, да гладуват и които 3-годишната война съсипа. Мнозина чиновници, които чувствуват, че мястото им може да истине прибягват до Гатю Цонев и той веднага хоп на г. Данова да ги задържи... Е кои са хората, които се тикат непременно да бъдат начело? Всички, до един, готовановци - инвалиди и схванати в устата. Филип Симидов ли, който до вчера славеше германците и съжалявал, че по-рано не ги познавал, до като Радославов му даде народна (!) пенсия 300 лева месечно. Чернев ли, бай Велико Мишков ли или Д-р Недев и Енев? Без да говоря за онези мерзавци Ф. Цветков и Д. Генов. Да,
ако бях обезпечен щях да посветя остатъка от живота си за партията
за която дадох младините си и всички досега. Сега останах да чакам подаяние от други...“.
Не коментирам отношението към бившите ни съюзници, германците. Брех, рекох си, чак толкова ли е била щедра държавата в ония гладни времена? Нали забелязахте - „народна“ пенсия! Знаете ли какво са 300 лева в ония дни, когато един от най-високо платените агенти на русенската Държавна сигурност (по друго едно писмо) получава по щат 100 (сто) лева! Та се наложи да се върна малко назад, към документите от цитирания фонд. Въпреки закъснението, въпреки пред- и след военните неуредици и другите съпътстващи неразбории, с Указ 12 от 20 април 1918 година по доклад 1371 от 17 април 1918 година на Управляващия Министерство на финансите, министър на търговията, промишлеността и труда Ж. Бакалов се отпуща пожизнена народна пенсия в размер 3600 лева годишно по лична молба на Филип Симидов от гр. Русе на основание чл. 45 от Конституцията и по решение на XVII-то ОНС, IV-та редовна сесия, прието в LXV-то заседание от 23 март 1918 г. Туш, оркестърът свири!
Не стига само това, всеки се бори за съществуването си както си знае и както може. Искал - дали му. Това дотук. Възмутиха ме обаче други неща. Другото едно искане на тоя „герой“, отправено до Александър К. Людсканов от по-ранна дата, когато той е в правителството на Иван Евстратиев Гешов и когато оглавява вътрешната сигурност. Когато въпреки примирието страната ни се очертава като заслужен победител в Балканската война, русенският нахалитет
иска, не - настоява да се вреди около държавната софра
И не само той, но и близките и подопечните му. Поради тези причини си позволявам да предам в транскрибиран вид цялото писание, с някои леки съкращения, все пак мястото, дори и за глупотевини, трябва да се пести. Нищо, че за това е употребена фирмена бланка с всички съответстващи асексоари. Болтването и подчертаването на някои места са мои, а ръкописът е леко осъвременен.
„...Драгий ми Александре,
Преди няколко дена писах Г-ну Анкову за следующето, не знам дали ти е казвал; пиша ти сега направо, защото узнах че си в София.
В новоосвободените земи е нуждна по после (ако сега е рано) да направя една обиколка да изучя в кои градове какви клиенти има за моите изделия, какъв кредит носят, какъв е характерът им в търговията и пр.
да мога да завържа с тях търговски отношения по моите изделия
Няма съмнение, че за тази обиколка ще ми са нуждни няколкостотин лева, които нямам поради днешното бойно положение, което прихлюпи особенно мене тъй ненадейно, че не успях да изтегля по сметката си от Банката пари и сега, вече 2 месяца, прекарвам много, много трудно и мъчно (само аз си знам!).
Намислих да та помоля, ако е възможно да ми възложиш длъжността - безгласен (таен) чиновник особенних поручений (или инспектор, или ревизор - както ви турили името) да имам правото да разузнавам делата на новоназначените в околийски и др. по администрацията (ваше ведомство), за които дела (добри или лоши) да ти дам рапорти подробни - работа, която аз ще извърша най съвестно, честно и безпристрастно и към личните си приятели или врагове. Статията „Предупреждения“ в онзиденшния брой на нашия в. „България“ като че ли е излязла цяла из моята душа; тя третира тъкмо този въпрос и много на време и на място е пусната, а след нея йоще по на място и на време ще бъде като пусните лице да проследи деянията (приписка най-отгоре с червен молив, вероятно от изпращача Ф. Симидов: За напред моля недейте ма забрава за депутат в новите земи.) на ново командированите администратори в новоосвободените ни земи, дето
тези първи чиновници са първите рала и първото семе в тези нови ниви
Тяхното оранье трябва да бъде вещо и примерно, семето трябва да бъде здраво и чисто от къклица за да израсте чиста и здрава храна за бъдещето поколение.
Като ще извърша тази работа толкоз усердно, същевременно неусетно ще извърша и моята. Бих благодарен да извърша тази работа даже без никаква заплата (ако не би могло да ми се даде поне 150-200 лева в месеца), а само да се ползувам с безплатен билет по железниците ни. Вярвам за 3, 4 месеца ще обиколя вред и това не ще бъде без значение и полза. Остава на тебе да сториш това, с което много ще ми помогнеш. По който начин го наредиш - нареди го моля та. При това и в партизанско отношение ще допринасят полза в новите земи, в няколко градове на които съм бил в турско време и имам познати, и във Велеш съм бил учител през 1873 г. и затварян 2 месеца. Първия революц. комитет основах тогаз в този град.
Ето това та моля да свършиш ако ти е възможно. Аз щях да са хвърля наново във войната, но ми умря хубавата и юначна кобила, а други кон не можах да купя.  Сега друго. Имами неколцина неколцина наши хора за работа, които можете да командировате за пристави, околийски, старши. Ако е време, можеми купом да ти ги препоръчами в бюрото.
В реквизиц. комисия нашите „ортаци“ натикаха все свои хора. Нечисти работи станаха, Александре, гнусато ми е! И за инспектор над тези нечистотии туриха Ангела Тодорова (на х. Тодора). Вълка направили овчар!... Но сега Бог да помогне да са сключи мирът тъй успешно, както успешно са почна и са изкара войната, дано да не стане усложнение, та за вълците после ще ги питами що щат в кошарата при овците. Ако обичаш отговори ми ще имам ли надежда за горната работа. Бедния Георги, хубавото момче на Михаля, загинало! 
Поздрави Господжата.
Твой: (нечетлив подпис Филип...)“
Приписка вляво в полето с червено мастило от автора Ф. Симидов: „Г-н Данев снощи в 8 ч. минал от тук за Влашко. Милчев (това тесто в ръцете на секретаря му Миланов - фактичния управител) скри от нас (само Ф. Цветкову казал с поръчка никому да не убажда - защо?), а на народняците убадил и даже пращал да ги търсят. Подобно незачитание не заслужавами от него, който стана партизанин по разчетЕ. и прилича повече на народняк...“.
Явно на Симидов е обърнато внимание, защото тихомълком, с едно драсване на перото, без командировъчни документи и без изпълнение на служебните задължения, са му отпуснати по 150 лева с назначаването му на щат от министъра.
Спирам, спирам дотук. Чак и на мен ми е „гнусато“ от този бълвоч на един поборник. Друг път поборник за правдини, най-чиста проба използвач край държавната трапеза при това в такъв важен и критичен момент от нейната история.