Пласидо Доминго-син преди гостуването в Русе: Опитвам се да предизвиквам нещата и да ги държа максимално под контрол - за да съм сигурен, че всичко ще върви добре
Обичам хората. Хората са специални. Хората ти дават живот. Дават енергия. Представете си свят без хора. Представете си, че просто сте сами и това е единственото нещо, което Ви връща към живот. Не можеш да си говориш със стена, със стол... Нищо не можеш да направиш без хората. Думите са на Пласидо Доминго-син. Световноизвестният певец, композитор и продуцент, син на прочутия испански тенор, пристига за първи път в България, за да представи своето шоу „Volver - Anima Tango“.
Както „Утро“ вече писа, спектакълът „Volver - Anima“ Tango гостува в няколко глеми града, преди финала на турнето в Русе на 1 април. И това не е случайно - българският организатор на гостуването му у нас е бившият директор на Русенската опера Иван Кюркчиев, който сега развива много успешна импресарска дейност. Музиката се изпълнява от „Buenos Aires Cafe Sextet“ в състав: Кристиано Луи - акордеон и бандонеон, Оскар Ди Раимо - цигулка, Стефано Чиотола - китари, Ремиджио Коко - пиано, Пиеро Ранучи - контрабас, и Анджело Терела - барабани. Начело на секстета е Кристиано Луи (бандонеон). Италианската певица и актриса Анализа Бианкофиоре е партньор на Доминго-син на сцената. Участват и аржентинските артисти Едуардо Мояно и Федерика Гумина - професионални танго танцьори, заедно със своите ученици от „Escuela Tango al Piso“.
За „Volver - Anima Tango“ и аржентинското танго, което никога не е представял в... Аржентина, за трудния си дебют като изпълнител, за работата като композитор, за вярата и силата, за любовта към хората, за прагматизма и (само)контрола Пласидо Доминго-син разказва в интервю за Даниел Димитров, журналист от БТА. И още: Какво пееше на трите си дъщери, когато бяха малки? Кога общуването с тях е било по-трудно - преди, когато са били деца, или днес? Пише ли нов мюзикъл след „Vlad“ („A Vampire‘s Love Story“)? Учи ли нов, седми език?
- Г-н Доминго, чия е заслугата да Ви чуем и видим за първи път в България?
- Мисля, че това е обща заслуга - на Йону Павел и Иван, както и на Борислава, които събраха този невероятен екип, за да ме доведат във Вашата красива страна (Доминго гостува у нас по покана на „Spectacolis“, Йону Павел е румънският партньор, Иван Кюркчиев е от българската страна, а Борислава Лазарова се занимава с комуникациите - б.а.). Това беше просто покана от тази продуцентска компания. Нямам други контакти в България.
- Харесвате Вагнер, Пучини, Барток, а идвате с аржентинско танго...
- Това са имената, от които се вдъхновявам като композитор и харесвам техните музикални стилове. Но за да изпълня и представя това конкретно шоу, трябва да пея подходящия за мен стил и това, което мисля, че ще се хареса на публиката.
- Това ли е най-близката до сърцето и може би до корените Ви музика?
- Е, аз не съм много свързан с Аржентина, с тази южноамериканска страна, с латински корени.
Това е красив стил музика, много страстен
И мога да се идентифицирам с него, защото правя и мексиканска музика, и френска музика, и италианска музика.
Името (Volver - Anima Tango) се основава на едно известно танго, което се нарича Volver. Това означава да се завърнеш. Затова го избрахме като част от основното заглавие.
- Вярно ли е, че никога досега не сте пял танго в Аржентина?
- Не, не... Никога не съм имал удоволствието да пея там. Съвсем скоро заминавам за Уругвай, за да представя танго програма. Уругвай е съседна страна, много близо до Аржентина.
- Какво пеехте на трите си дъщери, когато бяха малки?
- Пеех им испански приспивни песнички. Но най-често просто им четях нещо или ги прегръщах и ги слагах да спят.
- Като баща на три дъщери, кога бе по-трудно общуването с тях - преди, когато бяха малки, или сега?
- Различно е. Проблемите са различни, но те са красиви млади дами с много, много силни характери. И освен това са много добре възпитани. И мисля, че се справят доста добре в живота.
- Труден ли беше дебютът Ви на изпълнител?
- Изключително труден.
Бях много, много уплашен. Никога не бях учил пеене. Баща ми просто ме изведе на сцената - на 29 декември 2009 г., пред милион и половина души в Мексико Сити
И бях точно като... (Смее се и прави физиономия). Изпях една от песните, написани от мен за „папския“ албум. Това беше албум, посветен на папа Йоан Павел Втори (Става дума за Amore Infinito/Безкрайна любов - 12 песни на теми като благодарността, свободата, душата, съвестта и майчината любов, издаден през 2008 г., в песента „Love“ Доминго-син пее в дует със своя баща). Беше ужасяващо. Ужасяващо! Никога не го бях правил в живота си преди това. Беше страх, като цяло. Сценична треска. Невероятно. Не мога да го опиша. Това е може би един от най-страшните моменти в живота ми (Смее се).
- През 2019 година споделяте, че никога не сте искал да пишете музика за себе си. Как се стигна до това да пишете песни за Майкъл Болтън, Даяна Рос, Сара Брайтман, Ванеса Уилямс, Карерас, Рикардо Кочанте? Те ли ви потърсиха?
- Участвахме в проект, в който баща ми беше един от изпълнителите. Там трябваше да се пеят дуети. Бях поканен да дам своя принос в създаването на нови песни, защото много от парчетата вече бяха остарели или пък от собствения репертоар на въпросните артисти. Така се получиха нещата - чрез контакти и връзки.
- Пишете ли нов мюзикъл след „Vlad“ („A Vampire‘s Love Story“)?
- Опитвам се първо да продуцирам „Vlad“. Нека първо той тръгне и тогава може да говорим за друг. Искам първо да видя „Vlad“ поставен на сцена, преди да започна да пиша отново...
- Вярата за какво помага на човека, как помага на Вас лично?
- Вярата е нещо много субективно.
Мисля, че хората трябва да бъдат подготвени в живота, трябва да бъдат много интелигентни и прагматични
Аз лично не разчитам много на вярата. Опитвам се да предизвиквам нещата и да ги държа максимално под контрол - за да съм сигурен, че всичко ще върви добре. Но разбирам, че понякога трябва да се уповаваш на вярата - за да може да потръгне нещо, което е извън твоя контрол.
- Приемате ли се за силен човек?
- Мисля, че съм силен човек, но единствено и само животът показва колко сме силни. Да, мисля, че съм много силен човек.
- Колко езика говорите? Учите ли нов език?
- Говоря шест езика (Доминго-син говори испански, италиански, английски, френски, немски и португалски) и бих искал да науча още. Но тези, към които съм се насочил, са много по-трудни. Така че не знам... Чувал съм полски, чувал съм руски, чувал съм унгарски, китайски, японски и те са много, много трудни.
- Странно ли е, че ни Ви зададох въпрос за баща Ви?
- Да, доста е странно. Но всичко е наред и аз съм благодарен, защото интервюирате мен, а не баща ми. Така че е окей.
- Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
- (Замисля се) Никога не са ме питали това преди. Като човек добре ме описва думата нетърпелив (Смее се). Не знам дали това е добре за мен. Да кажем друга дума - прагматичен.
Аз съм много практичен човек. Винаги се опитвам да правя нещата по „правилния“ начин, опитвам се да контролирам всичко и не оставям нищо на случайността. Обичам да поемам отговорност за всичко, което правя, вместо просто да си живея живота.
Мисля, че този начин на съществуване се отразява добре - независимо дали става дума за удоволствие или за работа, за професията или просто за ежедневието и бита.
Мисля, че е от първостепенно значение винаги да си вътре в процеса, да си част от живота
Аз обичам да казвам, че ако нещо може да бъде свършено както трябва, то се възлага на зает човек.
- Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- (Отговаря, без да се замисля) Хората. Обичам хората. Хората са специални. Хората ти дават живот. Дават енергия. Представете си свят без хора. Представете си, че просто сте сами и това е единственото нещо, което Ви връща към живот. Не можеш да си говориш със стена, със стол... Нищо не можеш да направиш без хората.
И колкото повече хора познаваш, толкова по-добре разбираш човечността. С всичките й добри и лоши страни. И това, със сигурност, ще ни помага да разширяваме кръгозора си и да разберем как сме създадени.