Д-р Петър Илиев е специалист ендокринолог с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на ендокринни заболявания. Отскоро е началник на Второ отделение по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Канев“.
Той има богата професионална биография както в България, така и в Германия. В продължение на години работи в реномирани медицински центрове в Германия, сред които Центърът за лечение на сърце и диабет в Северен Рейн-Вестфалия и Евангелистката болница в град Херне.
Роден е в град Монтана. През 1996 г. завършва медицина в Медицински университет – София, а през 2017 г. придобива специалност „Ендокринология“ в Германия.

- Д-р Илиев, защо решихте да се върнете в България?
- След години работа в Германия и натрупване на ценен опит в едни от най-добрите болници осъзнах, че мога да приложа наученото и в България. Моята професионална мисия е не само да лекувам, но и да предавам знанията си, да помагам за развитието на медицинската практика у нас и да предоставям на пациентите грижи на високо ниво. Освен професионалната мотивация, имаше и лична – желанието да бъда по-близо до семейството си и родината. Усещането за принадлежност винаги остава силно, независимо къде по света се намираме.
- Каква беше причината да заминете за чужбина?
- Когато завърших висшето си образование по медицина, процесът по придобиване на специалност в България беше изключително сложен, като имаше години, в които не се откриваха места за специализация. В Германия системата е по-структурирана – веднага след започване на работа се вписвате в специализантска програма и постепенно натрупвате нужния опит, докато достигнете до изпита за специалност. Това дава възможност за развитие и натрупване на опит в динамична и добре организирана среда. Работата в чужбина ми даде не само професионални умения, но и възможността да видя как се изграждат успешни медицински модели, които могат да се адаптират и у нас
- Ендокринологията ли беше вашият избор?
- Да. 
- Защо? 
- Ендокринологията е логична и структурирана наука –
хормоните в тялото функционират като система, а когато има нарушение, то има ясна клинична изява
Това прави диагностиката много обоснована и логична, особено когато знаеш какво търсиш. Разбира се, практиката е ключова – само с теория не може да се постигне задълбочено познание. В тази специалност има и нещо изключително интересно – тя обединява различни аспекти от вътрешната медицина, свързани с обмяната на веществата, сърдечносъдовата система, бъбречната функция и дори психологията на пациента. Всяко хормонално нарушение оставя своя отпечатък върху целия организъм, а това прави ендокринологията динамична и вълнуваща специалност.
В болнични условия обикновено се виждат само спешните състояния от ендокринологията, които в интерес на истината са съвсем малко и се виждат рядко.
- Какво представляват спешните състояния в ендокринологията?
- Например при една адисонова криза (надбъбречна недостатъчност) липсват жизненоважни хормони. Пациентите често са в тежко състояние и диагнозата не е очевидна, но навременното поставяне на кортикостероидна терапия може да ги стабилизира незабавно.
Спешните случаи в ендокринологията са като сложни пъзели – трябва да се разчете клиничната картина правилно и навреме
за да се осигури най-доброто лечение.
- Повече жени ли са пациентите на ендокринолозите? 
- Няма логика това да е така. Може би жените се интересуват повече от здравето си. От такива заболявания страдат почти еднакво мъже и жени. При жените има малко по-голяма честота на щитовидните заболявания, дали хашомото, дали една хиперфункция на щитовидната жлеза. По принцип при жените заболяванията на щитовидната жлеза са малко по-разпространени отколкото при мъжете. 
- Защо това е така?
- Обикновено там го има генетичния момент, предаване по наследство, като всичко е по женска линия. Има случаи, при които брат и сестра от едно и също семейство, с една и съща фамилна анамнеза, сестрата има заболяване, а братът - няма. 
- Това има ли нещо общо с хормоните, които бушуват при жените?
- Не,
при жените хормоните бушуват през пубертета, през бременността и когато навлязат в менопауза
Общо взето, при тях е една постоянна буря. Има нещо, за което мисля, че в България почти не се говори, почти не се изследва при мъжете. Повечето мъже във възраст над средната, говорим за от около 40 години нагоре, които имат метаболитен синдром (проблеми с кръвното налягане, наднормено тегло), имат и ниско ниво на тестостерон и диабет. Това води до намален физически капацитет, опасност от остеопороза, намаляване на либидо и т.н. Ред неща, които са свързани с ниско ниво на тестостерон, които не се изследват. 
- Тоест вие преопръчвате мъжете също да се изследват?
- Промените при простатата на мъжете започват около 32-33 годишна възраст. Мъжете започват да се изследват, като станат на 50, а промените започват 15 години по-рано. В Германия бяхме длъжни при всеки мъж с метаболитен синдром, диабет и т.н. да му изследваме тестостерона. Мъже с високо кръвно, диабет, затлъстяване, подагра, т.е. всичко което е свързано с обмяната на веществата, задължително трябва да си изследват и тестостерона.
- Какви са новите тенденции в лечението на диабета?
- В последните години медицината напредна значително в терапията на диабета, като бяха въведени две основни групи медикаменти с доказан положителен ефект – SGLT-2 инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти.
Те не само подпомагат контрола на кръвната захар, но имат и положително въздействие върху бъбреците и сърдечносъдовата система
GLP-1 агонистите например забавят изпразването на стомаха и намаляват апетита, което води до по-добър контрол на теглото. Това ги прави изключително ефективни не само за диабетици, но и за хора с метаболитен синдром и затлъстяване.
Изследването на инсулинова резистентност и нивата на кортизола стана много модерно в последно време.
Първо, кортизолът е стрес хормон. Кортизолът се влияе от моментното и психично състояние. Ако вие сте под стрест, то кортизолът ви е увеличен, което не означава, че е патологично увеличен. 
- Какво следва, ако кортизолът ни е увеличен?
- Това означава, че тялото реагира. Ако е перманенто увеличен, води до наднормено тегло. Когато причината е стрес, не се лекува и не се повлиява от лечение. Тук трябва да се намали нивото на стреса и тогава кортизолът ще се нормализира. Нивото на кортизол се лекува с лекарства, когато е патологично, когато нивото е много високо и причината е на друго място /надбъбрека/. Теглото е резултат от приема на калории и разходът на калории. Колкото и да е малък приемът на калории, ако разходът е по-малък, това води до натрупване на килограми.
Инсулинавата резистентност ще се появи в резултат на нездравословното ни хранене
Тези бързи захари, вредни въглехидрати, и то в голямо количество, водят до голямо отделяне на инсулин. Яжте здравословно – пълнозърнести храни, храни с нисък гликемичен индекс и т.н., и се движете!
- Какви са най-големите предизвикателства в работата на ендокринолога?
- Ендокринологията е специалност, която изисква не само медицински знания, но и умението да „виждаш“ връзките между различните системи в организма. Всеки пациент е различен, а ендокринните заболявания често се развиват бавно и незабележимо. Предизвикателството е да бъдеш детектив – да търсиш детайлите, които биха могли да насочат към правилната диагноза, и да предложиш лечение, което да подобри качеството на живот на пациента.
- Какъв е вашият съвет към пациентите?
- Обръщайте внимание на здравето си! Хормоналният баланс е в основата на доброто физическо и психическо състояние. Редовните профилактични прегледи, здравословното хранене и активният начин на живот могат да предотвратят развитието на много заболявания. Най-важното е да не пренебрегвате сигналите, които тялото ви изпраща, и да потърсите помощ навреме.

Силвия ДИМИТРОВА