Море от балони преливаше във фоайето на Доходното здание, което стотици русенци прекосяваха в радостно предчувствие какъв концерт ги очаква на сцената на Голямата зала. Мнозина от тях бяха близки и роднини на малките гласовити таланти от детска вокална група „Слънце“ към Общинския детски център за култура и изкуство. Но не бяха малко и ценителите на мелодичните песни и на невръстните даровити изпълнители, които от ранна възраст дават заявка, че възнамеряват да покоряват и други сцени и още по-многобройни публики. Вълнението, което цареше и пред Доходното, и вътре в залата, беше напълно обяснимо. Този път концертът на Слънцата не беше обичаен - заради календарен празник  или традиционните изпълнения в началото и в края на творческата година. Поводът беше наистина специален: 
„Слънце“ беше поканило много гости 
с обещанието да им разкаже една „Слънчева приказка“, която гласовитите момичета и момчета пишат вече три десетилетия. 
Затова и в колоритната феерия на сцената, в която показаха глас, артистизъм, усет за ритъм и сценично поведение, на което могат да завидят някои от днешните звезди с биография, взеха участие не само сегашните участници в школата на Наталия Константинова. Специално за празничната вечер, която добави още усещане за нещо красиво и мило към традиционното първомартенско настроение, в Русе бяха дошли десетки бивши възпитаници на вокалната група. Някои бяха пристигнали от Германия, Франция, други от София и други градове в цялата страна. Защото за всички тях рожденият ден на детска вокална група „Слънце“ е повече от червена дата в календара - той е важно събитие, което ги връща към второто начало в живота им: началото на магията, въвела ги в чудния свят на изкуството. 
Така редом с „бебетата“ и тийнейджърите в концерта се включиха певецът и актьор от Кукления театър Серджио Авакян, Иван Радуловски, който се занимава с рекламна индустрия, но пише песни и продуцира визуални проекти, Елизабет Донкова, пристигнала от Париж, студентката от Музикалната академия Анна Друмева, звукорежисьорът в Българското национално радио Диян Генчев, който е и докторант по звукорежисура в Музикалната академия и специализант във Виена, Василена Цекова, която успоредно с професионалната си реализация в сферата на сградната автоматизация продължава да пее, сестрите Мирела и Пресияна - едната е специалист по водния транспорт, а другата скоро ще бъде дипломиран юрист. Бурни аплодисменти получи Тереза Тодорова, която мнозина помнят като
„госпожица Тереза“ - малката чаровница в Шоуто на Слави 
с „господин Андреев“ - днес тя е студентка в София и преподава английски в столични детски градини, а заедно с това композира и пише текстове на песни. Към тях се присъедини и Ергин Хамди, който пристигна от Германия - след дипломирането си в Националното училище по изкуствата в Русе като тромпетист той завършва пеене в Националната немска академия в Бохум,  а днес е преподавател по пеене и пиано в Музикалната академия във Вупертал, Германия,като втора година вече е и директор на Академията. 
Дни след грандиозния концерт, предизвикал цунами от емоции и поздравления, връщам Наталия Константинова към началото на детска вокална група „Слънце“. 
Спомням си, че при едно мое работно пътуване до София отидох на концерт нова българска музика и там останах много впечатлена от една прекрасна детска група - „Пим пам“, разказва тя. „Тогава си помислих: „В Русе си нямаме такова нещо. И веднага си казах: „Ама не може да нямаме такова нещо!“. Като се върнах, отидох при директорката на ОбДЦКИ Юлия Енчева и й разказах за „Пим пам“. Оказа се, че тя също отдавна имала идея да се създаде такава детска група. Предложи ми аз да се заема с това. Тогава бях само учителка по музика в училище „Христо Ботев“ и ръководех Тамбурашкия оркестър. И така започна всичко. Обходих детските градини в търсене на малки дарования. Не след дълго се събраха десетина дечица, с които започнахме да разучаваме песни. Междувременно се свързах с Хайгашот Агасян - той приветства нашата идея и ми подари диск с негови песни. 
На първия рожден на групата поканих Хайго и той дойде - голяма радост беше
По онова време от пощата отказваха да приемат касети за изпращане. Наш семеен приятел, локомотивен машинист, се нави да ни помогне - Хайго му носеше касетите със свои песни, аз в Русе посрещах влака и получавах пратката. Не беше лесно. На затова пък беше много интересно и смислено - работехме с огромен ентусиазъм“, продължава Наталия Константинова. 
Името на групата дошло като нещо съвсем естествено. „Човек без какво не може - без слънце! А децата какво са - ами че те са нашето слънце! И така се роди името на това наше тогава неособено голямо, но вече мощно и задружно семейство“, разказва ръководителката. 
Тя прекрасно помни първите песни, които децата подготвили за дебютната си изява: „Бал на мишките“ и „Калпазанска“. Много е важно да ги науча не само на това да изпеят една песен, а и да усвоят азбуката на сценичното поведение, това е изключително ценно за един човек, който се появява на сцената, убедена е Наталия. И е наясно колко отговорна е нейната роля в тази мисия. „Ние в „Слънце“ не само отваряме пред децата вълшебната врата на изкуството, която по-късно, когато те пораснат, ще ги отведе към различни артистични сфери: театър, опера, симфонична музика, кино и така нататък. 
Заниманията с пеене ги учат да улавят и да ценят красивото
но също ги учат и на дисциплина, на отговорност, да бъдат редовни на репетиции, да се подготвят съзнателно за концерти, участия в конкурси, фестивали, в градски прояви. Всичко това много им помага впоследствие. Аз ги уча да се трудят. И да осъзнаят, че чрез труд, упоритост и постоянство, могат да постигнат много неща. Уча ги и на екипност - да знаят, че има правила, които трябва да се спазват задължително, когато пееш в дует, в трио, в група. Децата бързо разбират всичко това и скоро виждат и ефекта и жънат овации на възхитената публика, тогава си дават сметка, че усилията си заслужават“, казва Наталия Константинова.
И добавя: „Но за да уча тях, аз самата постоянно се уча. Не жаля нито време, нито средства, за да го правя. Да не говорим, че това ми доставя удоволствие. Например вдигнах се и отидох да гледам концерт на Андре Рийо в Маастрихт. Много исках да видя как го прави - каква е атмосферата, каква е организацията, какви са ефектите. Беше нещо възхитително! Всяко мое песещение на концерт - дали тук, дали в София, дали в Арена ди Верона или във Виенската опера, провокира в мен нови идеи и експерименти. Искам да бъда модерна по отношение на това, което правим в „Слънце“ - трябва да отговарям на съвременните изисквания на децата, които днес могат с лекота през мобилните устройства да видят какво се прави извън нашата зала. И да се опитаме, доколкото е в нашите възможности, да правим и нашето изкуство на високо съвременно ниво. Защото когато работиш с даровити деца и те се трудят упорито, те заслужават да покажат наученото също толкова впечатляващо, както го правят хората по света“. 
Благодарна е на родителите, които сърцато откликват и помагат 
за всички сценични изяви - от сценичните облекла, чорапогащниците и панделките, през афишите, поканите, разгласата до балоните и празничната торта. Признателна е и на целия екип професионалисти, които ентусиазирано и всеотдайно са работили за юбилейния концерт на първи март.
„Ние се подготвяме за този концерт година и половина, обмисляхме и отработвахме всеки детайл, а напоследък по 16-18 часа на ден сме работили. И за да бъдат щастливи децата, че могат да се изявят в пълния си блясък, това дължим на целия екип на концерта. Това са поетесата Анета Мутафова, композиторът Пламен Мирчев-Мирона, прекрасната сценаристка Анна Русева, режисьорът Божил Николов, д-р Деница Анчева от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, която подготви балетните танци, хореографът Димитър Донев, чиито фолклорни танци внесоха допълнителен колорит. С този екип и с родителите направихме нашата „Слънчева приказка“, която, вярвам, ще се помни дълго. Така отново показахме, че сме едно семейство, в което възпитаваме децата - нали всички искат най-доброто за децата си, ето, ние показахме, че го искаме и го даваме с максимална любов и максимална отдаденост“, казва Наталия Константинова.
Кои са най-големите й ядове и най-големите й радости? 
След кратка пауза отговаря: „Най-много се ядосвам, когато нямам технически средства да осъществя това, което съм замислила. Но пък нали казват, че няма невъзможни неща - все някак му намираме разрешението на този проблем. А радостите? Радостите ми са когато, да речем, навън вали силен дъжд или сняг, а децата идват на репетиция. Това означава, че желанието им да дойдат е по-силно от дискомфорта, който им причинява времето“. 
След такова грандиозно събитие като юбилейния концерт на „Слънце“ обикновено всички участници имат нужда от пауза. И макар че за енергична личност като Наталия Константинова е малко необичайно човек да си представи, че би могла да си даде дълга почивка, все пак питам какво планира да прави в близко бъдеще. 
„О, летим с една група приятели за Перу - на 29 юни заминаваме! Искам да изкача Мачу Пикчу. Миналата година ходих в Япония да видя цъфтенето на сакурата, а преди три години изкачих Везувий. Тогава ме подкрепиха приятели и оттам тръгна моят личен полет на свободата, желанието ми да преодолявам себе си. Искам да си докажа, че мога да надмогвам неща, които принципно изглеждат непостижими. Обичам да пътувам и го правя често и с удоволствие, но напоследък търся екстремното, търся точно това - да преодолея себе си, да покорявам нови препятствия, това ми дава увереност, че не спирам мисълта си да лети“.