Парник - да го кажем дипломатично - е специфичен град. Едно на ръка, че местният говор е „уникален“, но сред „забележителностите“ още е Стадионът на мира. Да, има такъв стадион и е убежището на местния „Миньор“.  За да сте по-наясно с картинката, ви предлагаме откъс от текст в сайта „Уебкафе“ от 2015 година.  
„В неделя всичко си дойде на мястото. Злокобен вой на сирена, озверели лица по трибуните, осакатяващи шпагати на нивата /пардон, на терена/, тежко въоръжени полицейски служители. Точно така, Перник отново дочака голям мач - срещу ЦСКА, макар и във „В“ група.
От едната страна летят камъни и бутилки. От другата се води сражение с органите на реда. Тръпки побиват, когато гостуващата агитка откъртва оградата, а строени пред нея десетина полицаи изглеждат храбри, но обречени като спартанците при Термопилите.
Сякаш в някаква друга вселена. Мислите ли, че някой заблуден терорист ще посмее да проникне на Стадиона на мира? Дори и да събере цялата си смелост, мисията му е безсмислена - там терорът е житейска философия.
Вместо „Марсилезата“ звучи неофициалният химн на „Миньоро“ - „Мале, страх“ на НЛО. И симфонията на Мишо Шамара „Пред винкело всички са равни“.
Преди няколко години бе развита удивителна маркетингова стратегия. На пазара бяха пуснати вафла „Винкел“ и фъстъци „КюмУр“ /грешката бе съвсем умишлена - така звучало по-народно/. Всеки, облечен с кукерски одежди, влизаше безплатно на трибуните. Развърташе се томбола с билети, а победителят си тръгваше с лек автомобил - „Голф“, разбира се.
Знаете ли кое е най-хубавото? Ошашканият съдия забрави да изгони футболист с два жълти картона, а това е формално нарушение на правилника. Тоест мачът може да се преиграе. Този път зрелището може да бъде озвучено от 300-членен симфоничен оркестър“.