Учени обсъдиха в БАН възможностите за тъканно инженерство и моделирането на кожа
Кожaтa e не просто най-големият орган в човешкото тяло, тя игрaе ключова роля за цялостното ни здрaве и блaгополучие. Това е първата физическа бариера на тялото срещу външната среда. Помага ни да реагираме на сигналите, които светът ни подава, участва в регулирането на телесната температура и производството на витамини, и изпълнява важни имунологични функции. Създаването и валидирането на подходящи моделни системи на здрава кожа, както и на свързани с нея заболявания, са незаменими инструменти за задълбочено изясняване на протичащите нормални и патологични процеси, и откриване на подходи за повлияването им в желана от учените посока.
Вдъхновила специалисти от различни поколения, националности и специалности, акцията СА21108 Netskinmodels проправя пътя към постигането на тази амбициозна цел. Срещата в София отбеляза впечатляващ напредък при изпълнението на поставените задачи. Той преминава през обичайните клетъчни култури и сложни 3D конструкции, достигайки до виртуални системи и активно сътрудничество с изкуствения интелект. Търсят се най-добрите помощници в борбата със стареенето на кожата и как да се улесни възстановяването й след увреждане. Изследват се настъпващите при различни заболявания промени в нея и отражението им върху диагностиката и лечението, както мястото на генното редактиране в науката и клиничната практика.
Ключов лектор на конференцията беше проф. д-р Милен Георгиев, ръководител на Лабораторията по метаболомика към Института по микробиология на БАН, който е и единственият български учен, печелил четири пъти наградата „Питагор“ на Министерството на образованието и науката.
Срещата беше организирана от представителите на България в Управителния съвет на акцията СА21108 Netskinmodels - проф. Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей, и от проф. д-р Развигор Дърленски от болницата "Токуда".


Следете новините ни и в GoogleNews