С поднасяне на венци и цветя беше почетена паметта на над 500 медици, загинали в Руско-турската освободителна война в сраженията при Плевен, Пловдив, с. Мечка и на връх Шипка. Церемонията е по повод 147 години от Освобождението на България и беше организирана от Българския Червен кръст. Пред Докторския паметник бяха отслужени заупокойна молитва и благодарствен молебен и отдадени военни почести от Националната гвардейска част. Венци и цветя бяха поднесени от името на президента, от името на вицепрезидента, от името на министъра на отбраната, от името на началника на отбраната, от името на столичния кмет, от името на министрите на здравеопазването, на вътрешните работи, на външните работи, на труда и социалната политика и др., както и от граждани. 
Благодаря, че отново съм част от гражданското поклонение пред паметта на над 530 загинали медицински чинове, които оставиха костите и сърцата си в нашата родина, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Днес темата за войната и мира отново се намесиха в живота ни – не само в лексиката, а в живота ни като цяло, и си струва в дни като днешните, да се замислим за посланието на тези хора, които ни оставиха думите и разбирането си и ценностите за света – колко от тях запомнихме и на колко останахме верни, допълни тя.
Днес с лека ръка се опитваме да пренаписваме историята, да се разделяме, а тогава българите изградиха този паметник в знак на признателност без да се разделят в признателност на тези, които донесоха нашата свобода. Този завет ни е необходим и днес и когато се опитваме да се разделяме, трябва да ни е малко срам заради паметта на тези преди нас. За нас този паметник е пантеон, място за поклонение и почит. Важно е съзнанието за памет, за история, съзнанието, че свободата не идва даром, е войната не е само дело на воини и опълченци. Когато руският император призовава да се помогне на братския народ, отиват не само воини, а жени, млади момичета, лекари, защото знаят, че са не по-малко нужни в лазаретите на фронта и техният подвиг е не по-малък от подвига на воините. Мнозина от тях ще останат анонимни, но днес ми се иска да говорим и за медицинските сестри и техния подвиг, каза още Йотова и припомни историята на Юлия Вревская, която идва и остава в България, за да помага. Такава готовност е била за нея най-голямото щастие. Днес е време за урок, днес е време за памет и за почит, добави Йотова.
Тук сме отново да отдадем почит на всички, които загинаха и ни донесоха свободата – 551 лекари, фармацевти, медицински сестри, самаряни, каза председателят на БЧК акад. Христо Григоров. Всяка година сме тук, за да изразим признателност и благодарност към тях, допълни той.