Фотографията е изкуство, което разказва истории. 
Фотографията е среща на кръстовището между реалността, мига, любопитството, общата култура и въображението на автора.
Фотографията рисува цветната мозайка на живота, дори когато е черно-бяла. Или най-вече тогава. Защото за експресията и внушението се разчита не на цветните образи, а на цветната идея на автора.
Фотографията е и машина на времето - припомня какви сме били, какви промени са настъпили с нас и около нас, как са създадени например сградите, които следващите поколения приемат като даденост, все едно винаги са били на местата си. Или как се разрушават.
На тази памет е посветена специалната рубрика на „Утро“ - „Черно-бели мигове от цветната мозайка на живота“. В нея публикуваме интересни снимки на журналистът, автор на блестящи афоризми, изследовател на историята на Русе и общественик Хачик Лебикян, а той разказва тяхната история.
Разказът за паметника на Ангел Кънчев е посветен на днешната 153-а годишнина от гибелта на пламенния български революционер, останал завинаги на 21 години.

Паметникът на Ангел Кънчев на булевард „Славянски“ дотолкова се е вписал в градската среда, че може би мнозина ще се изненадат от факта, че от поставянето му още не са се навършили 31 години. 
След дълги перипетии готовият паметник на Ангел Кънчев бе монтиран сравнително близо до лобното му място, което се намира в района на новопостроения вит мост (пасарел) на кея.
Скулпторът на фигурата на младия революционер с насочен не към главата си, а нагоре револвер Георги Радулов, носи тази идея повече от четвърт век. С изстрела като че ли Ангел Кънчев иска да събуди заспалия в робство народ.
След като фигурата престоя четири години в двора на Комбината за монументална пластика в Илиянци, милионерът Димитър Барбуков спонсорира транспортирането и монтажа на паметника.
Парадоксално бе, че авторът  научи от вестниците за пристигането на творението си в Русе. Бронзовата фигура бе буквално захвърлена в склада на фирма „Монтаж на инсталации и системи“. Като разбра, че тази фирма има строително разрешение за монтаж на паметника, издадено от управление АСИ на Общината, Георги Радулов изрази своето безпокойство: 
„Този паметник е мечтаният на моята творческа кариера и затова искам да го видя направен като хората
Навремето дедите ни докараха майстори от Италия за Опълченския паметник, а ние сега се учим на Ангел Кънчев“.
Майсторът беше прав в тревогите си, защото видяхме камъните от полиран гранит за постамента с повредени ръбове и поставени направо върху цимента. Това се е получило от железните въжета, с които са били разтоварени в склада без надзор. Кранистите не са знаели, че има специална технология и всеки камък има отвор за товарене на т.нар. камбана. Управителят на фирмата пък твърдеше, че повредите са нанесени при товаренето в Илиянци.
Георги Радулов настояваше да упражнява авторски контрол по монтажа, а самото сглобяване на фигурата към пиедестала да се възложи на специалисти от Комбината за монументална пластика.
Специализираната група от Илиянци през октомври извършиха монтажа. А 
по инициатива вестник „Утро“ откриването на паметника стана на рождения ден на Ангел Кънчев - 11 ноември
Имаше гости от родния му град Трявна, от къщата-музей, военни, от училището, Университета и читалището в Русе, носещи неговото име. Паметникът бе открит от тогавашния областен управител Кирил Блъсков. Духовници начело с митрополит Неофит отслужиха заупокойна молитва, а Димитър Барбуков произнесе слово. Мнозинството русенци почетоха героя с хиляди цветя.