Живите от мъртвите са неделими.
Живите без мъртвите са победими.
Венко Марковски

28 февруари 1978 г. е слънчев и снежен делничен ден. Хиляди русенци изпълват площад „Петко Д. Петков“ (днес „Възрожденски“) и околните улици пред новопостроения Пантеон на възрожденците. Предстои тържественото откриване на един от трите национални мемориала, издигнати в чест на 100-годишнината от Освобождението. Другите два са Панорамата в Плевен и Самарското знаме в Стара Загора. Седмица преди това, на 21 февруари вечерта, с траурно шествие начело със зеленото знаме, ушито от Петрана Обретенова, група войници пренасят на раменете си малки медни ковчези, съдържащи обработените със специални разтвори кости на възрожденците, изровени от старото градско гробище - днес Парк на възрожденците. Ковчезите са пренесени от сградата Окръжния народен съвет (сега Съдебна палата) до Пантеона, където се провежда митинг и заря. 
Идеята за построяване на паметници-мавзолеи на Любен Каравелов, Стефан Караджа и Ангел Кънчев близо до църквата „Всех Святих“ се обсъжда от русенския Общински съвет още през 1903 г. След откриването на Паметника на свободата на 11 август 1909 г. множеството начело с военната музика отива на гроба на Стефан Караджа, където се прочита молитва. Председателят на Поборническо-опълченското дружество в Плевен Иван Доков, който присъства на тържествата, през същата година издава книжка с впечатленията си. В нея той пише пророчески:
„Скоро ние напуснахме с съкрушени сърца тези гробища, които един ден ще бъдат български пантеон“
И това наистина се случва, макар и десетилетия по-късно.
На откриването слово произнася член-кореспондент Николай Тодоров (председател на VII Велико народно събрание - 1990-1991) в присъствието на Тодор Живков, Пенчо Кубадински, председателя на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет (кмет) Димитър Аврамов, Доростоло-Червенския митрополит Софроний. Група комсомолци приближават Пантеона с горящ факел, запален в музея „Баба Тонка“ и го подават на Тодор Живков. В 12 часа той влиза в Пантеона и запалва вечния огън. Топовни гърмежи ознаменуват този момент.
Автори на проекта са архитектите Никола Николов и Данаил Кънев, художниците Димитър Бойков - изработил декоративния фриз, и Борислав Стоев - изработил буквите на надгробните плочи. Скултурите са дело на нашия именит съгражданин Никола Терзиев-Кольо Желязото. Семплият силует на Пантеона синтезира познати мавзолейни форми с класиката на православната кръстокуполна църква. 
В него се съхраняват костите на 453 радетели на българското национално възраждане -
всички те напуснали този свят и тръгнали по пътя към вечността в Русе.
Имената на 30 национални герои са отбелязани върху надгробните плочи на отделни ниши. Между тях са Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Панайот Волов, Филип Тотю, Георги Икономов, Тома Кърджиев, Атанас Узунов, цялото семейство на Баба Тонка. Имената на останалите 58 дейци на Русенския революционен комитет, 59 четници, 76 въстаници и доброволци, 183 опълченци и 47 културно-просветни дейци са изписани върху гранитни плочи над общата костница при дървения фриз.
Тук са първите русенски учители даскал Драгни, даскал Тони, Александър хаджи Русет, Цани Гинчев.
Махагоновото пано със своето олтарно въздействие представя епохата на Възраждането. То е разработено в духа на възрожденската дърворезба на принципа на вълнообразната кобилица. На него символично е изобразено обществено-икономическото, културно-просветното и революционно израстване на българския народ от епохата на Паисий Хилендарски до Априлското въстание чрез 34 образа.
Четири женски скулптурни фигури в четирите ъгъла са символи на скърбящи майки, а други четири женски фигури в подкуполното пространство символизират душевното състояние на българския народ през турското иго. Чувството е предадено в градация - Робство, Скръб, Възраждане, Освобождение.
Почти веднага след откриването му Пантеонът на възрожденците предизвиква нееднозначни реакции сред русенското гражданство. Общественото мнение е силно резервирано по отношение на формата и общия му изглед. Това налага на купола да се поставят четири лъвчета. 
Най-силни негативни реакции са относно събарянето на църквата „Всех Святих“, на чието място е построен Пантеона
Пантеонът на възрожденците в Русе предизвиква голям интерес и посещаемост. Стотици хиляди гости от страната и чужбина го посещават. Мнозина се подписват в Книгата за впечатления, сред които са първият български космонавт Георги Иванов, Никола Гюзелев, Леда Милева, поетът Венко Марковски. Но ударният, денонощен строеж през зимата, за да се спази пусковият срок, се отразява на качеството. Започват течове, появяват се проблеми с горелката на Вечния огън. Това предизвиква честото му затваряне за ремонт, докато през 1990 г. този храм на обречените на отечеството затваря врати за близо 10 години.
Обществената дискусия около бъдещето на Пантеона, в която участват десетки архитекти, художници, историци, богослови и граждани, в началото на 2000 година поражда идеята Пантеонът да се християнизира, а пространството около него с отблъскващите мраморни тераси и огромния пуст площад да добият по-човешки измерения. На проведения Пленер преобладава мнението в Пантеона да се оформи параклис, да се постави кръст на купола и да се озелени основата му. Тези идеи са реализирани през следващата година. На 6 април 2001 година русенски алпинисти издигат на Пантеона метален кръст със специално покритие срещу атмосферни влияния. Той е с размери 2,40 х 1,20 м и тегло 182 кг. На 17 април митрополит Неофит в присъствието на министър-председателя Иван Костов, областния управител Йордан Борисов и кмета Димитър Калчев освещава новия параклис в Пантеона и го назовава „Паисий Хилендарски“. През 2019-2020 г. се извършва нов ремонт на Пантеона на възрожденците по трансграничен проект в Еврорегион „Русе-Гюргево“. В подкуполното пространство е поставена 360-градусова мултимедия.
 На 3 юни 2007 г. - храмовия празник на църквата „Всех Святих“, владиката Неофит, в присъствието на Инициативния комитет, полага основния камък на възстановяването на съборената църква в старите русенски гробища. След 10 години, през 2017 г. тя е открита. 

Нито един от деветте проекта не предвижда запазване на „Всех Святих“

Ето какво пише за Пантеона на възрожденците д-р Веселина Антонова в „Алманах за историята на Русе“.
Изготвянето на проекта на Пантеона на възрожденците и особено събарянето на църквата „Всех Святих“ са обект на много градски легенди за Божие наказание. Приема се, че идеята за изграждането на Пантеона на възрожденците в Русе е възникнала от Пенчо Кубадински още през 50-те години на ХХ в. Когато през 1960 г. се решава да се закрият старите градски гробища, учените от Института по история при БАН препоръчват да се изгради паметник-костница, за да се съхранят костите и надгробните паметници на погребаните тук национални герои. Първоначално се предвижда съществуващата църква да се преустрои в храм-костница, за което е организиран национален конкурс. Той се провежда през 1966 г. от жури с председател Дечко Узунов, в което влизат и русенски архитекти. Участват девет проекта, включително и архитектите на бъдещата Нова поща в Русе - Богдан Томалевски и Лозан Лозанов, но нито един от представените проекти не предвижда преустройство на църквата, а нейното събаряне. Тогава Пенчо Кубадински нарежда на ГНС да сключи договор за проектиране с арх. Никола Николов. Първоначално се предвижда обектът да се открие на 3 март 1973 г. по повод 95-годишнината от Освобождението. Поради забавяне на проектите и на събирането на средства пусковият срок на Пантеона на възрожденците, на стойност 1 млн. лв., е изместен за 1978 г. - за 100-годишнината от Освобождението. 
През 1963 г. митрополит Софроний е уведомен устно от председателя на ИК на ГНС (кмета) до един месец да освободи храма. На следващата година Епархийският съвет е принуден да разреши на ГНС да използва храма за Пантеон. В началото на 1965 г. църквата „Всех Святих“ с протокол е предадена на „Паркстрой“. Повече от 10 г. храмът стои безстопанствен и се руши, осквернени и потрошени са гробовете на тримата русенски митрополити, погребани в него. През 1975 г. те са преместени в катедралния храм „Света Троица“, а на 25 октомври с.г. църквата „Всех Святих“ е съборена по конструктивни причини, тъй като съществуващият градеж не би могъл да издържи тежестта на стилобата, а във вътрешното пространство не могат да се вместят саркофазите. Строителните работи на Пантеона на възрожденците са възложени на Строително-монтажния комбинат.

Хачик ЛЕБИКЯН