В днешната обществена обстановка и политическа емоция вероятно най-малко интересно е да се чете за катарзиса на образованието в Русе. Ако продължим с актуалната лексика, ще трябва да сме напълно екзактни и да отчетем в духа на един позабравен герой „Що е Стършел свършил“ през изминалата учебна година.
В стил „Фейсбук“ интернет лумпенът може да обобщи - с най-високи оценки след седми клас са децата от ОУ „Любен Каравелов“, а след дванайсти - МГ „Баба Тонка“. Да се чуди човек да продължава ли да пише или да остави тези констатации да говорят сами.
Но тъй като
нито Министерството на образованието, нито Регионалният инспекторат в Русе си правят труда да анализират данните
от тези сложни като организация изпити на децата, все някой трябва да го свърши.
Както „Утро“ писа, онези 25 деца от Математическата гимназия се наредиха в челната петица на България по успех сред връстниците си от други три пак математически гимназии и едно частно столично училище с бал 28,15 при 30 възможен. Излишно е да се обяснява, че това са младежи, мотивирани да учат и не защото изпитват страх от топката и таблета, а заради големите изисквания, които имат учителите към тях. Те не са случайни деца и за тях зорът е започнал още от четвърти клас, когато са хукнали по състезания и курсове в битка за едната бройка в МГ. Родителите им са избрали това училище, защото вече са убедени, че си струва. Доказателството е повече от ясно - средният успех на зрелостниците от випуска тази година на матурата по български език е 5.37, най-високият в Русенска област.
След тези подбрани в една паралелка зрелостници  плътно са се наредили седмокласниците от „Любен Каравелов“. Там 82 деца са показали, че покриват изцяло държавния стандарт по качествено образование.
Тъй като и тук няма новина
- всъщност изобщо няма новини -погледът продължава по таблицата с успеха при седмокласниците. Следват СОУ за европейски езици, частното „Леонардо да Винчи“ /със седем ученици/, Дойче шуле, „Йордан Йовков“, „Иван Вазов“, „Възраждане“, „Христо Ботев“, училището в Ценово, „Отец Паисий“, „Тома Кърджиев“, беленското „Никола Вапцаров“, ряховското „Св.Кирил и Методий“, русенското „Васил Левски“, „Христо Ботев“ в Караманово, беленското „Панайот Волов“, „Петко Р. Славейков“ в Смирненски, „Св.Кирил и Методий“ в Семерджиево, „Васил Априлов“ в Русе, „Васил Левски“ в Тръстеник, „Неофит Рилски“ в Копривец, русенското „Никола Обретенов“, „Христо Ботев“ в Глоджево, „Ангел Кънчев“ в Русе, „Св.св. Кирил и Методий“ в Две могили, „Братя Миладинови“ в Русе, НУИ „Проф.Веселин Стоянов“, „Св.Климент Охридски“ в Долна Студена, „Св.Паисий Хилендарски“ в Сливо поле, „Никола Йонков Вапцаров“ в Иваново, „Христо Ботев“ в Баниска, „Алеко Константинов“ в Новград, „Христо Ботев“ в Щръклево, „Отец Паисий“ в Мартен, „Св.св. Кирил и Методий“ в Полско Косово, „Алеко Константинов“ в Русе, „Георги Раковски“ в Ново село, „Васил Левски“ във Ветово, „Св.Климент Охридски“ в Сваленик“, „Петко Славейков“ в Обретеник, Спортното училище в Русе, „Отец Паисий“ в Тетово, „Христо Смирненски“ в Долапите, „Иван Вазов“ в Голямо Враново, „Св.Климент Охридски“ в Борово и на финала е „Св.св. Кирил и Методий“ в Сеново.
От 50 училища, провели национално външно оценяване,
разликата между първия и последния е убийствена - 20 точки!
За да няма упреци и обиди, ще спестим въпросите „Защо така? Как може? Наистина ли? Ама и тези ли са на дъното?“ и т.н. Не са учили, не са успели, седем години са се занимавали с много други дейности, затова за уроци не им е останало време.
Сега идва ред на големите матури. На зрелостниците, които са нашето бъдеще и на които им предстои щастливо плаване в бурния океан на живота. Тези банални клишета са за онези учители, които не са успели да излязат от клишираните си представи и да накарат тийнейджърите да седнат и да учат. Слабите оценки са и за тях. Отличните са за другите - за тези, които с всяка година вдигат средния успех на учениците си.
Таблицата с резултатите от държавните зрелостни изпити е публична, в сайта на Министерството. Вярно, скрита е малко и трябва голямо ровене или подсказване на пълния адрес, за да се види, но пък е отчетена прозрачност пред обществото. Ако някой се интересува с подробности, ето я - http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh123.
Обобщението звучи така
- с най-високи оценки от матурата по български са учениците от МГ „Баба Тонка“ с 5.37, а с най-ниски връстниците им от Сливо поле с 3.02, като не броим един юнак в частната гимназия „Джон Байрон“, който е успял за 2.92. Оценка над 5.00 имат в Дойче шуле, Английската гимназия и СОУ за европейски езици. 14 училища са с различни вариации на четворка, а 17 са си останали на оценка, започваща с тройка. Това е положението по български език.
За втора задължителна матура голяма част от зрелостниците избират по незнайни засега причини географията. Години наред се доказва, че не е чак толкова проста работа това да се ориентираш по планините и климата на малката ни и китна страна, но е факт - масово учениците са пред листите с география. Там ножицата е още по-страшно разтворена. В челото са МГ „Баба Тонка“ с 6.00, а в дъното е професионалната гимназия в Бяла с 2.40. Всъщност учениците от девет училища не са успели да „изгазят“ над тройката в общия си успех, но пък 17 са точно там - от 3.02 до 3.84.
В дните, когато стана ясно, че група чиновници в изпълнение на европроект за близо милион лева са пробвали да поорежат творчеството на Ботев, Димов и Вапцаров, е крайно наложително министър Клисарова
да обърне внимание както на съдържанието, така и на неговото познаване в края на обучението
Време е този бленуван трети стълб на образованието, който трябва да подрежда училищата според резултатите на учениците и това да определя финансирането, да влезе в действие. За да стане това обаче, всяко училище трябва да има смелостта /а дали това не трябва и да е задължително?/ да публикува на сайта си оценките, които децата са получили от национално външно оценяване - било то в четвърти, седми или дванайсти клас. Без имена, без лични данни, но да е ясно - А клас са се справили за отличен, Б клас за среден, а В - за добър. Ако на директорите им се занимава с това, могат да добавят и кои са учителите на въпросните ученици.
Служителите в Регионалните инспекторати всеки ден искат справки от училищата - колко са отсъстващите за деня, изправни ли са спортните уреди по дворовете, как борят агресията и т.н. За какво са им, след като не публикуват анализите си, за да може и родителите, и хората от просветата да виждат ясно кой къде е, не е ясно. Ясно е едно - най-добрите училища си остават тези, в които деца, учители и родители гледат в една посока - често извън границите на средния успех. За жалост - и извън границите на страната!