Поне 33% от директорските позиции в публични дружества, регистрирани на борсата, да са заети от по-слабо представения пол, предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените. Определеният срок за постигане на целта е 30 юни 2026 година.
Депутатите започнаха обсъждането на промените на първо четене, но дискусията ще продължи на следващо заседание, след като днешното заседание беше прекратено заради липса на кворум. 
Законопроектът е внесен от Министерския съвет (МС) и предложенията за промени бяха представени в пленарната зала от министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.
Според вносителя целта на предложения законопроект е въвеждането разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 за подобряване баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и на свързаните с това мерки. Срокът за транспониране на директивата е изтекъл на 28 декември 2024 година.
Постигането на балансирана представеност на жените и мъжете на директорски позиции и в управителните органи на публичните дружества, чрез установяване на минимални изисквания под формата на насърчителни мерки, ще повлияе на икономиката като цяло, се посочва в мотивите на МС. Със законопроекта се определят и санкции, приложими за нарушение от страна дружествата, регистрирани на фондовата борса, при неизпълнение на приетите разпоредби.
Цвета Рангелова („Възраждане“) изрази опасения, че тази директива неправилно се транспонира в законопроекта, който е представен за първо гласуване. Такива мерки отдавна сме предприели, на първо място Конституцията ни забранява всяка дискриминация и привилегия, основана на пол. На второ място – приели сме Закон за защита от дискриминация, който не позволява превес на някой от двата пола при упражняването на трудовите права на българските граждани, посочи тя. Рангелова отбеляза, че отдавна в България не съществува неравенство и има баланс при упражняването на трудовите права на гражданите от двата пола. Тя каза, че „Възраждане“ няма да подкрепят законопроекта. Рангелова попита дали, за да се установи балансът в определени фирми, ще уволняват хора или ще ги принуждаваме да си сменят пола.
В момента защо не свалите правителството, защото има само една жена министър, попита колегата й Георги Георгиев („Възраждане“). 
Нина Димитрова („БСП - Обединена левица“) посочи, че в момента разглеждат законодателство, което изисква от регистрираните на борсата компании във всички страни членки до средата на 2026 г. жените да заемат 33% от всички директорски длъжности. Факт е, че в повечето компании днес жените са малцинство, когато става въпрос за ръководни длъжности, посочи тя. 
Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) отбеляза, че тази директива засяга единствено и само публичните предприятия, регистрирани на фондовата борба, тя не засяга публични дружества, малки и средни предприятия. Причината да се въведе само за тези публични предприятия, които в България вероятно са около 50, е, че те оперират с публични средства, имат влияние в икономиката и би следвало да дават пример, допълни тя. В тази директива ясно се казва, че полът сам по себе си не е предимство, че винаги трябва да се гледат професионалните качества и при равни възможности, тогава, когато имаме двама кандидати - мъж и жена, които са със съответните професионални квалификации и качества, може да се извърши такава преценка, която е свързана с това да има до 33% от по-слабо представения пол, обясни тя. Нито тази директива, нито законопроектът дават предимство на мъжа или на жената, просто защото някой е мъж или жена, каза Сачева. Най-качествените решения се вземат от мъже и жени заедно, заяви тя.
Цвета Рангелова възрази, че и сега никой не спира никого да бъде кандидат за определена позиция, но с тези промени ще спечели онзи кандидат, който не е по-квалифициран, а се дава предимство на кандидата на по-слабо представения пол.   
Хасан Адемов от парламентарната група „Демокрация, права и свободи“ - ДПС отбеляза, че антидискриминационното законодателство в България е едно, а политиката по равните възможности е съвсем друго. В директивата става въпрос само за случаите, в които професионалните качества и умения на кандидатите са приблизително едни същи, обясни Адемов. Не става въпрос за абсолютно задължение, а за възможност, и то при определени обстоятелства, допълни той.