Тази година отбелязваме 145 г. от рождението на проф. Венелин Ганев, който е роден на 16 февруари 1880 г. в гр. Русе.
Венелин Ганев, завършва класическия отдел на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис I“. В Държавния архив се съхраняват списъци на учениците, завършили училището, сред които наред с неговото име откриваме и други известни и значими русенски личности като Михаил Мантов, Александър Доганов, Михаил Силаги, Любен Божков и учителите Трифон Трифонов, Никола Бобчев, Димо Смядовски, Стефан Огнянов и други.
В Мъжката гимназия Венелин Ганев получава богати и задълбочени познания по много учебни дисциплини. В спомените си той пише: „Първата година се записахме в гимназията при голямо възбуждение. Нашето възбуждение се увеличи, когато се разнесе слуха, че чуждите езици, френски и немски, ще почнат да се изучават още от първи клас. Лично аз бях много доволен и, поощрен от родителите си, записах и двата езика, макар че изучаването само на един беше задължително..
 Ученици от класическия отдел, ние се бяхме отдали с голяма любов към хуманитарните науки
Особено много се бяхме увлекли от историята - историята на средните векове, преподавана едва ли не в университетски мащаб, с интересни екскурзии из областта на средновековната философска мисъл... Интересът ни към хуманитарните науки се засили още повече в шести клас... ние следяхме с еднакво увлечение уроците по литература, психология, класически езици и всичко, което засягаше класицизма. Заученото от уроците се допълваше и разширяваше от прочитане на някои ценни книги, които се намираха в Градската библиотека... Но добри отношения се установиха и между ученици и преподаватели, особено измежду по-наблюдателните между тях, за които не беше тайна нашата младежка жажда към знания“.
Ученическите спомени на Венелин Ганев са неразривно свързани и с река Дунав и нейната могъща сила: „Един светъл, жизнерадостен майски ден ние, ученици още във второ отделение, бяхме се спрели високо на брега. Унесени във величествения поток на гладките негови вълни, под впечатление навярно на идеално гладката, но широко разляна негова повърхност, някой от нас запита: „Как ли се свършва светът? Какво ли има зад онази последна линия, в която земята и небето се съединяват?“ Въпросът не ни застави дълго да мислим. Друг из между нас уверено поясни: „светът свършва с един голям трап и в него се влива Дунава“. Когато по-после, като ученик в шести клас изучавах българската литература, с известни облекчения констатирах, че е имало и по-наивни обяснения на мировите загадки“.   
След завършване на гимназията Венелин Ганев продължава обучението си в дисциплините философия и право в Лайпциг и Женева, като паралелно завършва Музикалната консерватория в Женева.
След дипломирането си работи като адвокат в Русе и съдия в Окръжния съд
Венелин Ганев е един от основателите на читалище „Св. Георги“ в родния си град (днес „Ангел Кънчев 1901“). Член е и на музикалното дружество „Лира“, като участва в камерните изпълнения на дружеството, а от 1906 г. е и негов председател.
През 1908 г. той постъпва като доцент по обща теория и философия на правото в Софийския университет. Бързо прави впечатление на студенти и на колеги преподаватели като личност, с големи знания и ентусиазъм за усъвършенстване в областта на правото. През 1914-1915 г. и 1916-1918 г. е декан на Юридическия факултет на университета, а от 1918 г. е редовен професор и ръководител на катедрата по търговско право.
Проф. Венелин Ганев членува в БАН от 1919 г. Автор е на над 200 студии, рецензии и публикации в периодичния печат. Заедно с професорите Любомир Владикин, Цеко Торбов, Петко Венедиков е сред основателите на правната наука в България.
Освен научната кариера развива обществена, политическа и държавническа дейност. От 1908 до 1923 г. е член на Радикалдемократическата партия и министър на правосъдието през 1919 г.
Ганев е дипломат в посолството на България в Париж, председател на Българската лига за защита на правата на човека и гражданина, председател на Международния институт по философия на правото и юридическа социология в Париж и член на Международната правна асоциация в Лондон.
След 9 септември 1944 г., заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, проф. Ганев става регент на цар Симеон Втори. Като такъв той подписва Указ 266 от 12 ноември 1945 г., с който е приета
Наредбата-закон за откриване на Висше техническо училище в Русе
В член първи на документа е посочено наименованието „Държавно висше техническо училище в гр. Русе“, а в член втори е определена структурата - машинен факултет с отдели за индустриална химия, електро- и машинно инженерство.
Регентството се саморазпуска след референдума на 7 септември 1946 г., по силата на който България е обявена за народна република, а царската фамилия е екстрадирана. Поради опозицията си на властта, през 1947 г. Венелин Ганев е интерниран първо в Плевен, а след това в Дряново. С Постановление номер 3 от Протокол номер 159 от 17 октомври 1947 г. са прекратени правата на проф. Ганев от Юридическия факултет. В документа четем: „Одобрява се редовният професор по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ ВЕНЕЛИН ГАНЕВ да бъде наказан по чл.7, буква „з“ от Наредбата-закон за прочистване на учителския и преподавателски персонал в народните основни и средни училища, учителските институти и в Университета и висшите училища и академии - УВОЛНЕНИЕ ЗАВИНАГИ“.
Проф. Венелин Ганев е изключен от БАН, книгите му са спрени от продажба.
Умира на 25 март 1966 г. в София, където живее в последните си години. През 1990 г. уволненият „завинаги“ професор и реабилитиран посмъртно, като учебниците му са преиздадени. И това е още едно доказателство как времето и историята се надсмиват над човешките страсти.
На 3 юни 2008 г. Академичният съвет на Русенския университет „Ангел Кънчев“, по предложение на Юридическия факултет, взема решение една от залите на университета да носи името „Проф. Венелин Ганев“.
Във фондовете на държавните архиви в страната са съхранени частици от живота на този бележит русенец. Тук могат да бъдат разгледани материали за живота и делото му, снимки на него и семейството, фотоси с политици и общественици, да се прочетат спомени, протоколи и писма, да се разлистят дневниците на Мъжката гимназия.

Надежда ЦВЕТКОВА
Държавен архив - Русе