На 31 януари 1898 г. министърът на народното просвещение Иван Вазов разпорежда на директорите на училищата в Княжество България да организират честване на 25-годишнината от обесването на Васил Левски. Указанията от министерството са: „...На 6-й февруари първий урок в клас да бъде посветен в памет на Васил Левски като се вмени в обязаност на преподавателите да съобщят на учениците кратки биографични сведения за него и по-обстоятелствено да обяснят неговото значение като историческа личност, като революционер и неустрашим апостол на народната ни свобода и като идеален образ на честен и благороден характер“.
Докторът по философия от Лайпцигския университет и директор на Държавна мъжка гимназия „Княз Борис“ в Русе Никола Бобчев издава заповед, с която обявява 6 февруари да бъде неучебен ден и учителите да присъстват в 10 ч на панихида в църквата „Св. Троица“.  По този повод училището организира и литературно-музикална вечер, на която ще има и почетен гост - старият воевода Панайот Хитов, за да каже няколко думи за бившия си байрактар, дякон Левски.
Непосредствено след Руско-турската война (1877-1878), в която Панайот Хитов участва със сформиран от него разузнавателен отряд, заедно със семейството си се установява в Русе. Първоначалното желанието на войводата е да живее в родния Сливен. Здравословни причини осуетяват намеренията му - дъщерята Ирина свидетелства, че сливенският климат не се отразява добре на майка й и тогава бащата решава семейството да живее в Русе, на брега на Дунава, където климатът се доближава до родния на Екатерина Белград. През 1880 година
той вече е намерил желания имот в Русе, купува го от турчин, който след войната се изселва от България
Къщата е в тогавашната турска махала „Кара Али“, днес ул. „Борисова“ 45. Тук живее със съпругата си Екатерина и трите им деца - Симеон, Ирина и Александър, тук се съхранява богатият му архив, преди да бъде предаден в Етнографския музей и в Народната библиотека, тук пише късния вариант на спомените си. Хитов е член на създаденото през 1884 г. Русенско поборническо-опълченско дружество, председател е на Българо-македонското благотворително дружество.
Панайот Хитов приема поканата на директора на Мъжката гимназия да разкаже свои спомени за знаменосеца си. „Дядо Панайот охотно се съгласи - спомня си д-р Бобчев - но после, не зная защо, раздума се и предпочете да предаде на мене като директор на гимназията и един от уредниците на вечерта, това що имаше да каже, а аз да го прочета от негово име пред публиката“. 
Роденият в Елена Никола Савов Бобчев учи в родния си град, в Николаевската реална гимназия в Русия и защитава докторат по философия в Лайпцигския университет. Ученик е на германския психолог Вилхелм Вунд. Завръща се в родината и от 1887 г. е назначен за учител в Русенската мъжка гимназия. През 1898 г., вече като директор, организира честването на 25 г. от обесването на Левски,
представя пред колегите си и гостите на вечеринката текста на Хитов и грижливо съхранява оригинала
Кончината на войводата на 18 февруари 1918 г. е повод д-р Бобчев да публикува за първи път в списание „Развитие“ спомена на П. Хитов. Публикацията е и единственото към момента известно сведение за този ръкопис на войводата.
„...За първи път се запознах с Левски - разказва дядо Панайот - във Влашко, на мушията Циганка, близо до Букурещ, която държеше под наем Никола Балкански, родственик на Раковски. Последният също се беше спрял тука за поправка на разклатеното си здраве. Аз дойдох във Влашко от Сърбия по време на преврата, предизвикан от свалянето на княз Куза, за да видя дали не ще може да се предприеме нещо и за наша полза. Като не можа да се сполучи в това, ние взехме да обмисляме с Раковски план за събиране на чета, която да премине Дунава и да отиде в Балкана. Като се събираше четата, Бойко Нешов уведоми за това Левски, който по онова време беше учител в добруджанското село Еникьой. Подир няколко дена той се отзова в мушията, и тук Раковски ме запозна с него. 
Пред нас стоеше момък на около 28 години, среден ръст, жив, пъргав, очи сини
„чекърести“, необикновено светлини - сух, жилав, руса коса, с малки мустачки. Раковски се заел с него от 1862 г., от време на бомбандирането на Белград от турците, когато Раковски устройва там българска легия, и ми го препоръча за байрактар на четата. Аз го удобрих и момчетата от четата - също... Левски беше разбира се, байрактар на четата, която през най-гъсто населените с турци места (Разградско, Осман-пазарско и пр.) нагази в Балкана. Той беше човек неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше - едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец. Хора като Левски, заключи разказа си дядо Панайот, се родиха от обстоятелствата, и пак обстоятелствата един ден, когато те потрябват, ще ги родят; защото ако българката в робство е раждала такива синове, тя ги ражда и ще ги ражда и през свободния живот“.
По повод 25 г. от Априлското въстание Сливенското поборническо-опълченско дружество организира заснимане на събития от революционното минало на града. Инициатор е фотографът Никифор Минков, участник в Сръбско-турската война през 1876 г. в четата на П. Хитов. За водач и консултант е поканен войводата. През 1901 г. живите поборници вече са на преклонна възраст. 70-годишен е и фотографът, който натоварва на катъри фотоапаратурата си, а вероятно носи и лабораторията си. Стъклата са във формат 18/24. Плаща на статисти, които изпълняват ролята на загиналите въстаници и турските войници. Групата от около 40 души носят дрехи и оръжие и цяло лято обикалят Стара планина - от Сините камъни над Сливен, през чукари и долове, до Карнобат и Айтос в жега и дъждове. Целта е изпълнена - заснети са „живи картини“ на местностите, където точно се възпроизвеждат сраженията на четата на Панайот Хитов и на четата на Стоил войвода. Серията от 19 снимки е подкрепена от подробни обяснителни текстове.
Живи картини, които завинаги остават в историята!
Последните обществени събития, в които участва възрастният вече войвода са празниците по откриване на Паметника на свободата. На 11-16 август 1909 г. е тържественото откриване на „всеобщий поборнико-опълченски паметник“ в Русе. От името на НВЦаря приветствие поднася адютантът му ген. Кирил Ботев. Присъстват министър-председателят Ал. Малинов и министри от кабинета. За празника със знамето си са пристигнали румънски ветерани начело с председателя на букурещкия комитет Г. Григореско. Слово произнася опълченецът Харалампи Карастоянов, бивш професор в Софийския университет. На русенската гара пристигат 150 опълченци, сред тях е и дядо Стоян от с. Калугерово, „майсторът на прочутото черешово топче“. Плевенските опълченци канят присъстващите да посетят и др. паметни места, свързани с войната. На 12-и тръгват за Бяла, Пордим и Плевен, където ги посреща директорът на Военно-историческия музей Стоян Заимов. От Русе пристигат П. Хитов, „ако и 80-годишен, но още весел и с много симпатична физиономия старец“, и Хр. Македонски. „Дядо Панайот Хитов беше предмет на силно акламиране - пише съвременник на събитията - той не можеше да се успокои от носене на ръце. Всеки войник гледаше да види легендарния войвода“.