Възможности за кандидатстване за 3,4 млрд. евро по Фонда за иновации за въвеждане на технологии за декарбонизация представиха пред бизнеса от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съобщиха от екоминистерството. 
От тези средства 2,4 млрд. евро са отделени за проекти в сферата на чистите технологии и 1 млрд. евро – за производството на батерийни клетки за електрически превозни средства. Срокът за кандидатстване е до 24 април, допълват от министерството. 
Проектите трябва да бъдат реализирани в страна членка на Европейския съюз (ЕС) или в Норвегия, Исландия или Лихтенщайн.
За финансиране могат да кандидатстват обхванатите от Системата за търговия с квоти за емисии (СТЕ) високоемисионни сектори - например от сферата на производството на енергия, стомана, цимент и стъкло, както и компании, работещи в сферата на съхранението на енергия, производството на възобновяема енергия, морския транспорт, авиацията и др. 
„Целта на Фонда е да подкрепи проекти във всички сектори на икономиката, като един от основните критерии за оценка е потенциалът на проекта за намаляване на емисиите на парникови газове,“ каза Мария Велкова - заместник-ръководител на отдел в Главна дирекция „Действия по климата“ в Европейската комисия.
Тя обърна внимание, че конкуренцията на европейско ниво е много голяма и често не всички заслужаващи проекти получават финансиране, затова покриващите критериите проекти получават етикет за качество от Платформата за стратегически технологии за Европа - STEP (Strategic Technologies for Europe Platform) за своя принос в развитието на критични и нововъзникващи технологии. Това ги улеснява в търсенето на национално финансиране. 
Компаниите вече могат да се възползват от техническа помощ от Европейската инвестиционна банка при разработването на предложенията си, обясниха и Лара Тасан-Занин - старши мениджър по финансово инженерство в Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA), и Радостина Петрова - проектен съветник в CINEA. 
В Националния информационен ден участваха около 30 представители на български компании. 
Европейската комисия публикува в края на април миналата година своята оценка на проекта на актуализирания национален план в областта на енергетиката и климата на България и отправи препоръки страната да повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 г. Такава оценка бе предоставена и за Полша, а преди това и за други 24 държави членки. 
През третото тримесечие на 2024 г. емисиите парникови газове в икономиката на ЕС са 767 милиона тона въглероден еквивaлент, което е спад с 0,6 на сто спрямо същото тримесечие на 2023 г. (772 милиона тона въглероден еквивалент), отчита Евростат. В България емисиите парникови газове през третото тримесечие на 2024 година нарастват с 0,034 на сто.