Оригиналната френска версия на легендарния мюзикъл „Notre Dame de Paris“, вписан в Книгата на рекордите на Гинес, беше представена на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари 2025 г. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла, стартирало в Париж през ноември 2023 г. За първи път българската публика имаше възможността да чуе на живо емблематични песни като „Belle“, „Danse mon Esmeralda“, „Le temps des cathedrales“ и други, изпълнени на френски език.
Идеята за възраждането на оригиналната френска версия бе обявена още през 2016 г., а световната премиера се състоя през есента същата година в Palais des Congres в Париж. Постановката се радва на огромен успех, като 8-седмичната серия от представления беше изцяло разпродадена още месеци преди старта. Оттогава мюзикълът триумфално обикаля света, като наскоро събра 15 000 зрители на стадион в Тирана, Албания, и завладя сцените във Франция, Италия, Швейцария и Югоизточна Азия.
„Notre Dame de Paris“, създаден от Рикардо Кочанте и Люк Пламондон по класическия роман на Виктор Юго, дебютира през 1998 г. в Париж и оттогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени над 13 милиона копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента „Belle“ става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия.
Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, пренасяни със 7 огромни ремаркета, и с екип от над 70 души - изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал.

„Попаднах“ на мюзикъла в НДК благодарение на Иван Кюркчиев - наш съгражданин и професионален мениджър.
Препълнена зала и огромни аплодисменти!
Хвала на всички замесени!
Колкото и да разказвам, това изкуство е за гледане, слушане и емоционално възприятие. Отдавна не съм присъствала на толкова професионално издържано „позорище“. Ще се опитам да дам бегла представа за участниците. Веднага визирам режисьора на спектакъла - канадеца проф. Жил Махо - хореограф и филмов режисьор. Иновативните му продукции са представяни в над 30 страни по света. Удостоен е с повече от 40 престижни награди, а сценографията е на Кристиян Рaц. Той проектира декори за оперни театри във Франция и Швейцария. Сценографиите му включват „Сън в лятна нощ“, „Диалози на кармелитките“, „Троянците“, „Дидона и Еней“, „Вертер“ и др. Сценичното осветление е поверено на Ален Лорти, който проектира осветлението за известни изпълнители в Канада и Европа. Носител е на титлата „Light Score Creator of the Year“, удостоен с наградата „Златна маска“ за дизайна на осветлението си в „Мъртви души“.
Осветлението и сценографията ме оставиха без думи
Хореографът е Мартино Мюлер /магьосник/. Той е създал хореографии за балетите на Лионската и Берлинската опера, за театри в Загреб, Щутгарт, Гьотеборг, Базел, Берн, Люцерн и Израелската опера. За „Парижката Света Богородица“ Мюлер получава Канадската театрална награда за най-добра хореография за мюзикъл. Основното действие на мюзикъла се движи от тези трима магьосници - супер професионалисти. 
Всъщност това е универсална стандартна история, без усложнения, с образи, които „лесно“ се поставят. Почти като анимационни герои би казал някой смелчага. И как не? Всеки е изпитвал поне веднъж в живота си някои от чувствата, за които става въпрос в мюзикъла - любов, ревност, несправедливост. Актьорският състав е изключително професионален - абсолютно владеене на глас, музикалност, сценично поведение - точно, обрано и без излишно заиграване с публиката. Съвсем естествено беше да няма субтитри.
Впрочем на такъв спектакъл се ходи подготвен. Това не е естраден концерт!
Действащи лица: 
Квазимодо - 20-годишен гигант с гърбица, сляп с едното око. Звънарят на Нотр Дам и верен на Фроло. Неговата отчаяна любов към Есмералда достига небесата. Ролята се изпълнява от 34-годишният Анджело Дел Векио. Изключителен певец, актьор „акробат“. Изпълнява ролята на Квазимодо от 2011 година.
Есмералда - млада бохемка, която пее и танцува на площада пред Нотр Дам. Необикновената й чувствена красота пленява всички, но мъжът, когото избира е Феб. Красивата албанката Елхейда Дани покрива ролята изцяло и певчески и визуално. През 2013 години печели конкурс и става „Глас на Италия“. През 2015-а представлява Албания на Евровизия. Избрана от композиторът Кочанте, Елхада изпълнява ролята на Есмералда от 2016 година.
Фроло - архидяконът на Нотр Дам, разкъсван между своята средновековна вяра и новите идеи на ренесанса. Стремежът му е да изгони незаконните имигранти. Страстта му към Есмералда го довежда до лудост. Даниел Лавоа, който изпълнява ролята от 27 години, е професионалист от висока класа - автор, композитор, изпълнител и актьор. Той владее гласа си до съвършенство.
Гренгоар - трубадур, поет на улицата и приятел на Фроло. Въпреки че дамите почти не го интересуват, той е принуден да се ожени за Емсералда в Двора на чудесата - окаяното място извън стените на града, където попадат всички изгонени, включително и незаконните емигранти. Джан Марко Шиарети като Гренгоар е прекрасен певец, който от най-ранната си възраст е изпълнител на класически репертоар /Верди, Пучини и Моцарт/ с научно образование по пеене и актьорско майсторство.
Феб - красив капитан от кралската кавалерия, отговорен за сигурността на града. Въпреки че е сгоден за Фльор дьо Лис, млада дама от неговата среда, той е очарован от Емералда. Фло Карли е в ролята на Феб. Той е завършил Школата за спектакли в Париж, развивайки цял спектър от таланти - пеене, танци, театър. 
Фльор дьо Лис - годеница на Феб. Нейната ревност към Есмералда кара Феб да последва страстите си, но накрая се жени за нея. Изпълнителката на Фльор дьо Лис - Ализе Лаланд, открива своята страст към музиката, театъра и танца в Консерваторията на Маси. От 2016 година изпълнява ролята.
Клопен - лидер на Двора на чудесата. Под закрилата му Есмералда намира убежище. Негърът Джей, изпълнител на ролята, е израснал в западноиндийско семейство като любител на госпъл музика. От 2013 година е член на соул група, издала албум с кавъри, който става златен албум за Франция.
Специални адмирации за изключителните танцьори
на които всъщност се дължи изключителната динамика на действието на втори, трети висящ и движещ се план.
Самите „арии“ и „дуети“ не предполагат особено движение, тъй като представят състояния, емоции и чувства. Всички знаем, че състоянията не се играят. И оттам произтича цялата трудност и професионално представяне на музикалният текст. Два часа и половина взривяваща енергия, мощно въздействие. Естествено е публиката да е на крака 
И така МЮЗИКЪЛЪТ, т.е музикалният театър стана напоследък модерен в България. Може би „театър за лоши времена“ и шанс на оперните театри да бъдат чути. Голяма част от днешните млади хора се страхуват от класическата музика. Никога не са искали да я слушат, защото това означава Моцарт, Бетовен, Чайковски и Шьонберг! Това е висока класа, както биха казали повечето, и не се харесва. Интелектуална работа! Всъщност до голяма степен попмузиката е сегашната класическа музика. Всичко това обаче има своите капани. Леко „подхлъзва“ и всеки решава, че може да пее, играе и „поставя“ - т.e. „морето е до колене“. След спектакъла „Notre dame de Paris“, който впрочем съм гледала и в „български вариант“ и за който се питах - дали пък не е друго произведение, вече съм дълбоко убедена: Мюзикълът е предизвикателство на границата с илюзията, че е „лесно изкуство“.

Д-р Аделаида ЯКИМОВА-ФУРНАДЖИЕВА