Фотографията е изкуство, което разказва истории.
Фотографията е среща на кръстовището между реалността, мига, любопитството, общата култура и въображението на автора.
Фотографията рисува цветната мозайка на живота, дори когато е черно-бяла. Или най-вече тогава. Защото за експресията и внушението се разчита не на цветните образи, а на цветната идея на автора.
Фотографията е и машина на времето - припомня какви сме били, какви промени са настъпили с нас и около нас, как са създадени например сградите, които следващите поколения приемат като даденост, все едно винаги са били на местата си. Или как се разрушават.
На тази памет е посветена специалната рубрика на „Утро“ - „Черно-бели мигове от цветната мозайка на живота“. В нея публикуваме интересни снимки на журналистът, автор на блестящи афоризми, изследовател на историята на Русе и общественик Хачик Лебикян, а той разказва тяхната история.

Едно от нещата, с които ще бъде запомнена 1975 година, е началото на строежа на Телевизионната кула. Това съоръжение, което растеше буквално пред очите ми, е разположено срещу терасата на моя апартамент, който е на ХI етаж. И реших, че този растеж трябва да се документира, да се проследят етапите му. А фотографията е най-добрият начин за това.
Телевизионната кула е построена на Левента на 150 метра надморска височина в една ос с ул. „Борисова“ (тогава „Г. Димитров“). Предвижданията бяха строежът да бъде завършен в 1981 година, когато се честваха 1300 години от създаването на българската държава. Със своите 206 метра
до 2001 година кулата беше най-високата на Балканския полуостров
и трябваше да покрива с висококачествен телевизионен сигнал и УКВ програми Русенски и част от Великотърновски, Разградски, Търговишки и Силистренски окръзи. Подобряваше се автоматизацията на телефонните съобщения между населените места.
На 100 метра височина има панорамна сладкарница, от която при ясно време се открива гледка чак до Черно море и Карпатите. Телевизионната кула в Русе е проектирана от колектив от „Транспроект“-София с главен конструктор инж. Иван Янтахов и арх. Стилян Титков. Строежът е възложен на бригада от 15 души от  СУ „Трансстрой“-Русе с технически ръководител Кирил Кирилов.
В началото е направен 13-метров изкоп с диаметър 45 метра. Самата кула има форма на пресечен конус с диаметър в основата 8 метра, а в горната си част - 6 метра. Бетонното тяло завършва на височина 120 метра и оттам започва антената.
До 45 метра кулата е строена с кулокран, а над тази височина - с мощен самоповдигащ се кран КБ, доставен от СССР, който е с обхват 160 метра. Антената е монтирана от бригада от „Исстрой“-София със специален кран. По първоначалния проект
нашата кула трябваше да бъде оборудвана с японска телевизионна и радиоапаратура NEK, но впоследствие тя бе пренасочена за кулата на Копитото
а в Русе бе монтирана полска апаратура.  
Наскоро преди започването на строежа си бях купил телеобектив „Таир-3“ с фокусно разстояние 300 мм. и с моя фотоапарат „Зенит-3М“ в продължение на няколко години снимах растежа на кулата от терасата, от едно и също място. Разстоянието до там е 1200 метра по права линия. Далекофокусният обектив обхващаше във височина само бетонното тяло в неговия завършен вид и това позволяваше снимките да са едри. Добавих конвертор, който удвои фокусното разстояние и успях да снимам детайл от кулата и кулокрана в едър план.
Това са
уникални черно-бели снимки на Телевизионната кула от периода 1980-1983 година по време на нейния строеж
които мисля, че никой друг в Русе не е правил. 30 години по-късно, след реконструкциите, които се извършиха по нея, отново снимах кулата от същото място, но с 135 мм. обектив „SONNAR“, този път в целия й ръст, нощем и цветно.
Вместо през 1981 година, Телевизионната кула бе завършена през 1983 година, раздадоха се ордени и медали, но официалното откриване на Комплексния радиотелевизионен център, каквото бе официалното й название, стана няколко години по-късно. През есента на 1986 година приемателна комисия от Главна инспекция за държавен технически контрол подписва Протокол номер 16 за окончателно предаване на Телевизионната кула на Комбинат „Радио и телевизия“. От 28 септември 1986 година Радиотелевизионният комплекс влиза в редовна експлоатация, но официалното му откриване става на 7 май 1987 година в Деня на радиото и телевизията и в чест на професионалния празник на работниците от съобщенията - 10 май.
Веднага след това започна допитване до русенци за име на Телевизионната кула
В продължение на няколко месеца са постъпвали предложения от рода на „Русе“, „Левента“, „Приста“, „Русчук“, „Дунав“, „Хоризонт“, „Маяк“, „Космос“, „Хъшове“, „Васил Левски“, „70 години Октомври“. Нито едно от тях не получи гражданственост.
През 1990 година беше монтирана допълнителна антена и общата височина на кулата стана 210 метра, а на 9 октомври 2012 година аналоговата антена бе подменена с цифрова с помощта на руски хеликоптер с двойна перка.
Нашата Телевизионна кула, издигаща се грациозно на хълма над града, е изящна, има естетическа стойност и чудесно се вписва в градския пейзаж. Въпреки че е техническо съоръжение, със своята простота хармонизира с уникалната архитектура на Русе. Вечер се откроява на фона на тъмниното обсипано със звезди небе. Стройният  силует със светлинните пояси вдъхва спокойствие и тишина в претовареното ежедневие.

Хачик ЛЕБИКЯН