Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмът градя на пясък означава предприемам нещо съвсем несигурно, нетрайно, от което няма да има резултат. Използва се и вариантът строя на пясък. Произходът на фразеологизма е свързан със следното сравнение: „26. А всеки, който слуша тия Мои думи (на Иисус Христос – в с.м. – И. Б.) и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък; 27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването ѝ беше голямо. 28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му, 29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).“ (Мат. 7 гл.; вж. и Лук. 6: 49). 
Смисълът на сравнението е следният. Думите на Иисус Христос трябва не само да се слушат, но и да се изпълняват. Простото назоваване християнин още не дава право на блаженство (вж. Иак. 2: 13 – 26). В тази притча пясъкът е метафората за ненадеждна, несигурна опора на нещо.
Самият Господ Иисус Христос оприличава хората, които слушат думите Му и ги изпълняват, на човек, който е построил къщата си върху камък и затова тя не е била съборена от дъжд, от прииждане на река и от ветрове (Мат. 7: 24 – 25; Лука 6: 47 – 48).
Фразеологизмът градя на пясък се употерябва и в други езици, напр. в украински (будувати на пiску), немски (auf Sand bauen), английски (build on sand), норвежки (bygge på sand), френски (bâtir sur le sable), португалски (edificar sobre areia), испански (edificar sobre arena) и италиански (construire sulla sabia).

Иво БРАТАНОВ