Парламентът прие на второ четене промени в Закона за вероизповеданията, с които за единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, се определя самоуправляващата се единна Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП). Този текст подкрепиха 186 народни представители от всички парламентарни групи, а един от „Продължаваме промяната-Демократична България“ гласува „против“.
Наименованието на друго вероизповедание не може да съдържа думата „православна“, както и производни или сходни думи, записаха още депутатите в закона. Текстът беше одобрен с гласовете на 173 народни представители, 11 депутати от "Морал, единство, чест" (МЕЧ) се въздържаха. 
Поводът за измененията в Закона за вероизповеданията е решение на Върховния касационен съд от 16 декември миналата година, което постановява регистрация на религиозна общност с наименование „Българска православна старостилна църква“.    
В двумесечен срок от влизането в сила на приетите днес разпоредби регистрираните вероизповедания и заявителите по неприключилите производства за първоначална регистрация са длъжни да променят наименованието и уставите си в съответствие с измененията и да заявят промяната за вписване в регистъра на вероизповеданията със статут на юридически лица към Софийски градски съд, приеха окончателно депутатите.
Регистрираните вероизповедания, които не изпълнят горепосоченото задължение и нямат висящо производство за вписване на промени, произтичащи от неговото изпълнение, се прекратяват.
Приетите днес промени в Закона за вероизповеданията влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник”.