Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмът глас < вопиющи > в пустиня означава напразен зов за помощ; призив, на който никой не се отзовава. Със същото значение се употребява и вариантът глас на викащия в пустиня. Фразеологизмът води началото си от Книгата на пророк Исаия: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустината пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40: 3). Това пророчество се отнася към св. Иоан Кръстител, чиято дейност е уподобена на дейността на древните херолди, съобщаващи за за пристигането на царя. Херолдът е бил длъжен да изправи, да изравни пътя и да научи поданиците да посрещнат своя господар чрез съответния церемониал.
Пророчеството е цитирано в четирите евангелия: „гласът на викащия в пустинята говори: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“ (Мат. 3: 3; Марк 1: 3; Лук. 3: 4). Самият Предтеча се самоописва по следния начин: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“ (Иоан. 1: 23). 
Фразеологизмът глас < вопиющи > в пустиня се употребява и в други езици, например в руски (глас вопиющего в пустыне), немски (die Stimme eines Predigers in der Wüste), холандски (de stem eens roependen in de woestijn), английски (a voice crying in the winderness), норвежки (en røst som roper i ørkenen), латински (vox clamantis in deserto), френски (voix qui clame dans le desert), португалски (voz que clama no deserto), испански (voz clamante en el desierto), италиански (predicare al deserto) и новогръцки (φωνή βοῶντος ἐν τῆ ἐρήμο).

Иво БРАТАНОВ