Около добрия пример и важната роля на медиите и институциите се обединиха участниците в провелата се днес в Бургас конференция "Създаване на устойчиви общински политики срещу речта на омразата", организирана от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф" като част от инициативата „Толерантност срещу омразата - прилагане ценностите на ЕС в мултикултурното общество на Бургаска област”, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи”.В обсъждането се включиха кметове и представилите на тринадесетте общини в Бургаска област. Дискутирани бе ролята на държавните и общински институции в превенцията на езика на омразата, ролята на традиционните медии и социалните мрежи в битката срещу негативните стереотипи и ролята на неправителствените организации в интеграционните процеси и противодействие на омразната реч чрез ненасилствена комуникация.Председателят на "Алеф" Алберта Алкалай отбеляза в своята приветствена реч съвпадението с годишнината от Холокоста ден по-рано. "Холокоста не е започнал с построяването на газовите камери. Холокоста е започнал с езика на омразата", подчерта тя и коментира, че според изследване, ако трябва да почетем с минута мълчание поотделно всяка една от жертвите на Холкоста, ще трябва да мълчим 11 години. "Днес сме точно затова тук, за да не мълчим", отбеляза Алкалай. Тя разказа за дейностите в рамките на инициативата "Толерантност срещу омразата - прилагане ценностите на ЕС в мултикултурното общество в Бургаска област". Част от тях са срещи с учителите и възпитатели, както и конкурс за тематично ученическо видео против езика на омразата, който е бил спечелен от проект на Основно училище "Добри Чинтулов" в Бургас и гостите на конференцията имаха възможността да го гледат. В рамките на проекта предстои издаването и на 12 броя списания, насочени към широката публика с фокус върху различните по-малки общности у нас. Тяхна основна цел е да покаже, че сме сходни в различията си. "Тезата ни е, че Бургас се е развил като територия на човечността, където етнос и религиозна принадлежност нямат значение", коментира Алберта Алкалай. Тя се ангажира да разпрати списанията към всички общини в областта, за да могат навсякъде да се запознаят по приятен начин с историята, кулинарията и дори аспекти от хумора на различните общности. "Твърде често говорим за речта на омразата като заболяване, но всъщност тя е симптом за дълбокото разделение вътре в обществото ни", каза заместник-кметът по образование в Община Бургас Михаил Ненов. Той обърна внимание на факта, че един основен фактор, който ни различава от много други нации, е, че сме много склонни да използваме речта на омразата и срещу самите себе си и посочи като пример изрази като "българска работа". "Онова дълбоко разделение в нашето общество е трудно за изкореняване. А отношението към речта на омразата постепенно се нормализира. Виждаме го в образователната система, но го виждаме и в нормализирането на думите между децата, в семейството. Срамен пресен пример от вчерашния ден е този, когато водещ български лекар използва пример с оцелелите от лагерите на смъртта на Холокоста като пример и доказателство за успеха на гладолечението. Тази нормализация заличава речта на омразата като такава и е наш ангажимент да се научим отново да я разпознаваме и да не я подминаваме", коментира още Ненов. Кметът на Община Поморие Иван Алексиев коментира, че Бургаска е област е интересна със самото си разположение, но е притегателна за много хора. "Мисля, че трябва да говорим повече за добрите примери. Те могат да се противопоставят на речта на омразата. С добрите примери, които общините дават, влияем на хората", заяви той и даде пример със случай от преди няколко години, когато в Община Поморие е получен сигнал за павилион за сувенири, където има изложени артикули със свастики. "Въпреки че летния сезон беше свършил, издирихме собственика. Оказа се, че не е от Поморие. В рамките на 24 часа всичко беше иззето и такива артикули на пазара вече няма. Затова и общината стана носител на наградата "Светлината на мира"." 
Алексиев разказа и за по-скорошен случай покрай войната между Русия и Украйна, когато украинската общност в града подава сигнал за търговия с чаши с лика на Путин като победител. "Ние сме толерантен град, хората се адаптираха, децата учат в училищата и детските градини. В момента, в който получихме сигнала, отново подходихме по същия начин – издирихме собственика и артикулите бяха иззети", коментира Алексиев и наблегна, че медиите са важен фактор в борбата срещу езика на омразата. 
Кметът на Малко Търново Илиян Янчев също потвърди значението на темата. "Гласът на омразата, за съжаление, често се чува от най-високите трибуни. Обидно е, когато ги гледаме и ги слушаме, но в крайна сметка го правим. Донякъде съм съгласен, че в медиите лошата новина е новина. Но това иска и широката публика. Все по-малко хора виждат доброто днес", кааз той и поясни, че основна вина за това има разделението и липсата на отношенията между хората, както и липсата на църквата. "Всички живеят с усещането, че някой им е длъжен да им осигури някакви права, свободи. Вместо да се обединяваме, за съжаление, виждаме обратното. Непрекъснато виждаме хора, които не търсят доброто и истината – те предпочитат да мрънкат. Последните години злото изплува на повърхността, а доброто бива потъпкано. А уж казват, че доброто винаги побеждава", каза още Янчев.  
Според кмета на Царево Марин Киров днес често наблюдаваме как основен проводник на езика на омразата са хората с власт и лидерите на мнение. "Социалните мрежи доведоха дотам, че езикът на омразата да се появява анонимно от всякакви нива. Не знам дали е болест, но този тумор е следствие на огромното разделение между хората. В нашата община имаме интегрирано ромско население. Срещу него няма случаи на език на омраза", каза Киров. Той също подчерта значението на добрия пример и популяризирането на такива практики. "Нужно е връщане към ценностите във взаимоотношенията между хората", допълни кметът на Царево.
За устойчивите практики в създаването на сплотено общество говори кметът на Приморско Иван Гайков. "Водим добра социална политика, подпомагаме всички деца, които искат да се включат в активности. Дискриминацията остава на заден план в най-ранна детска възраст и това е много важно. За щастие сме черноморска община, която се радва на интереса на туристите. Това дава на нашите съграждани да участват пряко и непряко в различни процеси, особено през лятото. Така се сформира стабилно общество", каза още той. Заместник-кметът на Айтос Калоян Калоянов изрази мнението, че проблемът може да се намали като ефект. "Езикът на омразата се поражда от страх от неприкосновеност и други. В нашата община има социални и здравни медиатори. Работим по проект за създаване на младежки център, в който също ще работят такива. Нужда е национална политика, която да обедини усилията на държавни и общински структури", допълни Калоянов.Със свои презентации по темата в конференцията се включиха Златина Дукова, член на Комисията за защита от дискриминация, Цветелина Рандева, областен говорител на МВР-Бургас, Силвия Шатърова, главен редактор на в. „Черноморски фар“ Бургас, Олга Вихристюк, психолог и младежки работник и Георги Атанасов, образователен медиатор.По време на събитието Златина Дукова връчи на Алберта Алкалай специалния почетен плакет на Комисията за защита от дискриминация за нейните заслуги в областта на защита на правата на хората. Дукова допълни, че предстои да бъде подписан и меморандум между Комисията и център "Алеф".