В Дания са открити "слънчеви камъни" от неолита
Този вид изкуство е доста рядко срещано в северозападната част на Европа през периода на неолита, отбелязват учените. Ограничава се основно до "чисто геометрични форми (...), без хора, животни или други неща", обяснява пред AФП Руне Иверсен, професор по археология в Копенхагенския университет.
Археолозите откриват истинска съкровищница в западната част на датския остров.
"Това е... визуално изкуство, изобразяващо Слънцето", обобщава проф. Иверсен, водещ автор на изследването, публикувано в изданието Antiquity.
Население в тази част на Борнхолм е имало още 3400 г. пр. Хр., като мястото е било разделено от река. Там е имало ями, характерни за много европейски неолитни обекти, обяснява проф. Иверсен. В тях "сякаш са били засадени семена в земята", мъжете са поставили стотици гравирани камъни на дъното на изкопа. Повечето от тях изобразяват Слънцето и растения.
Изработени са от шистов камък и са с кръгла форма. На някои от тях рисунъкът е груб, на други - по-сложен, а трети са износени "сякаш са били търкани с пръсти".
Най-изненадващото е, че всичко това се е случило по едно и също време - около 2900 г. пр. Хр. Но защо точно тогава? Климатолози от Института "Нилс Бор" в Копенхаген дават на археолозите едно предположение - за катаклизъм, довел до промени в климата, намалил слънчевата светлина достатъчно, за да повлияе на реколтата.
В ледовете на Гренландия и Антарктида са открити следи от такова събитие, случило се преди малко повече от 2900 години.
Населението на острова е може да са поставили тези камъни "с надеждата да се завърне Слънцето на небето или може би в знак на благодарност, ако то се е появило отново след две или три години", разсъждава изследователят. След това ямите са били запълнени.