По информация на отдел „Справочна“ на БТА Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ се организира от Община Перник от 1966 г. Това е най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Инициатор за провеждането на фестивала е Йордан Николов, който от 1960 г. е хореограф при Окръжния съвет за изкуство и култура в Перник, а от 1963 г. е инспектор в отдел „Просвета и култура” към Окръжния народен съвет в Перник. Тогава предлага на местната власт Перник да стане център на маскарадните игри. На 14 април 1965 г. Изпълнителният комитет на Окръжния съвет в Перник приема  решение за създаване на фестивал "Пернишка зима" като регионален преглед  с участието на всички сурвакарски маскарадни групи от тогавашния Пернишки окръг.
Първият фестивал се провежда от 14 до 16 януари 1966 г. под името „Весел фестивал на кукерите сурвакари“. Постерът за него е изработен от художника Константин Константинов и на него е нарисуван стилизиран сурвакар със звънци, а към гражданите е отправена покана да посетят масово фестивала. През годините в рисуването на плакатите са се включили художниците Иван Ресански, Красимир  Андреев, Людмил Веселинов, Марина Карамфилова и Филип Седефчев, който е автор на запазения знак на фестивала.
Участниците в първото издание на фестивала са близо 800  – групи от Пернишкия регион – от селата Черна гора, Лесковец, Ноевци, Богданов дол, Ярджиловци, Бегуновци, Беренде, Елов дол, както и гостуващи групи от Разлог, село Сушица, Пловдивско, село Лесичово, Пазарджишко и село Бояново, Ямболско. Шествието на кукерите е наблюдавано на стадиона от близо 10 000 зрители. Връчени са три първи колективни награди – на групите от с. Ярджиловци, от Разлог и от с. Сушица – за представили се стилно с най-ярко изразени местни традиции.
Изданията на фестивала през 1967 г. и през 1969 г. се провеждат под името Национален фестивал на кукерите и сурвакарите и пролетните игри и танци, свързани с тези старинни обичаи. През 1971 г. четвъртото издание на фестивала е под името Национален фестивал на кукерите и сурвакарите.
От 1985 г. във фестивала за първи път участват групи от чужбина. От 1993 г. фестивалът е международен. От 21 до 23 януари 2000 г. се провежда 13-ия фестивал под името Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“. От 1995 г. град Перник е член на Федерацията на европейските карнавални градове, а на 26 юни 2009 г. на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник президентът на Федерацията на европейските карнавални градове Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции.
 През 2015 г. обичаят „Сурова“, характерен за Средна Западна България, е включен в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. 
На 28 януари 2016 г. в Перник е валидирано пощенско-филателно издание – марка и плик, посветено на 25-ото юбилейно издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Художник е Людмил Веселинов, като за сюжета на марката той е използвал традиционна маска от региона, а в пощенския плик – чанове, свързани с Пернишкия край.
През 2023 г. за първи път в над 50-годишната история на „Сурва“ маскарадните дефилета се провеждат три дни – от 27 до 29 януари, а през 2024 г. юбилейното 30-о издание на Международния фестивал на маскарадните игри (МФМИ) „Сурва“ участват рекордния брой участници - над 12 000, сред които и 17 чуждестранни маскарадни групи. 
В бюлетин „Вътрешна информация" на БТА четем"
Жизнерадостен масов народен карнавал
Перник, 14 януари 1966 г. /БТА/ Своеобразна манифестация се събра днес след обяд в центъра на града хиляди граждани. Вместо тържествени маршове на площада се носеха звуците на ритмично движени звънци и хлопатари. А необикновените манифестанти внесоха жизнерадостта и веселието на кукерския танц.
Начало на карнавалната манифестация, с която започна днес тук окръжният фестивал на сурвакарите и кукерите, бяха гостите-кукери от град Разлог, село Сушица – Пловдивско село Лесичово - Пазарджишко и село Бояново – Ямболско. След тях навлязоха в площада пернишките сурвакари от селата Черна гора, Лесковец, Ноевци, Богданов дол, Ярджиловци, Бегуновци, Беренде, Елов дол... Близо 800 участници. Пъстро множество от карнавални маски на животни, човешки типове и недъзи, социални и политически явления, кукерски ликове на своеобразни „чудовища“, жизнерадостни танци и ритми -едно неизчерпаемо богатство на народно творчество и мисъл, носещи отпечатъка на отделни епохи от човешката история.
На стадиона на мира повече от 10 хиляди зрители посрещнаха кукерското шествие. Една след друга се представяха отделните групи с танци и ритуали - пожелания за плодородие, гонене на зли духове, хумористично отношение към явления и недъзи, творчески изяви на народната фантазия.
Журито от специалисти фолклористи от наши научни институти отреди три първи колективни награди - на групите от село Ярджиловци, град Разлог и село Сушица,  Пловдивско – за представили се стилно с най-ярко изразени местни традиции, и три индивидуални награди на отделни ликове и маски.
Карнавалният фестивал на сурвакарите и кукерите, организиран от Окръжния отдел ”култура и изкуство“, поставя начало на една традиция с преосмисляне и  доизучаване на едно самородно жизнерадостно масово народно творчество, съчетаващо в себе си няколко изкуства.
През 1974 г. е Петият юбилеен национален фестивал на кукерите и сурвакарите:
Празник на радостта и плодородието
Перник, 15 януари 1974 г. /БТА/ Организиран за първи път преди осем години, Националният фестивал на сурвакарите и кукерите в Перник вече се утвърди като оригинална и изключително полезна форма за издирване и утвърждаване на старинни народни обичаи. Маските на кукерите и сурвакарите, характерните пролетни игри и танци свързани техните тържества, са наследство от народните обреди на създателите на българската народност - славяни. Прабългари, траки, старинните облекла и ликове на кукерите са вплетени по неповторим начин с ритъма на хлопатарите. Танца, древните ритуални движения, всичките тези елементи са обединени от един основен смисъл – да се прогони злото и нещастието от кивота на трудовите хора, за „берекет по нивите и стоката“.
Центърът за художествена самодейност извършва постоянна изследователска работа за проучването на тази специфична, чисто българска битова празничност. Националният фестивал на сурвакарите и кукерите е върхов момент в празниците. На 20 януари Перник ще бъде център на Петия фестивал. 43 групи от 13 окръга, подбрани сред общо 147 центъра в цялата страна, където обичаите са най-добре запазени, ще покажат кукерски игри в продължение на пет часа на стадиона на мира. Специално жури, в което са включени изтъкнати етнографи, фолклористи и художници, под председателството на народния деятел на културата Димитър Осинин, ще определи първенците, показателите, по които ще бъдат оценени групите, са: битова вярност и чистота, оригиналност, художествена стойност, самобитност и цялостно художествено оформление. Ще бъдат дадени награди за представянето на колективи и на отделни маски, към фестивала, както и към кукерските игри изобщо, се проявява голям интерес и в чужбина – през миналата година кукерски групи са участвали във фолклорни фестивали в Унгария, Франция, Белгия, Холандия и пр. Нови участия предстоят и през тази година, интересно е и това, че Организационният комитет на предстоящото през тази година в ГФР Световно първенство по футбол е поканил българска група кукери да участва в тържествата по случай откриването на първенството, за Петия фестивал в Перник се очакват специалисти-етнографи от редица страни.
По повод предстоящия фестивал днес в клуба на културните дейци в Перник се състоя пресконференция, на която Ана Тричкова – директор на Центъра за художествена самодейност, запозна журналистите с подготовката и програмата на фестивала. Тя поднеса, че празниците на кукерите и сурвакарите. запазили древната българска красота, радват и съвременния човек. Социалистическата ни култура пази и преосмисля това богато наследство, за да го направи достъпно и полезно за днешния българин.
На пресконференцията говориха и други представители на институтите, организиращи фестивала – Центъра за художествена самодейност, Окръжния съвет за изкуство и култура, Българската академия на науките, Съюза на българските художници, Окръжия музей в Перник и други.
***
Пети фестивал на кукерите
Перник, 20 януари 1974 г. /БТА/ Кукерите, тези неповторими творения на самобитния народен гений, изпълниха отново днес улиците и площадите на Перник. Тук за пети път се състоя Националният фестивал на кукерите и сурвакарите. За да покажат великолепните си маски и костюми, жизнерадостните игри, обреди и заклинания в Перник се събраха над 1700 души от 13 окръга на страната. Това бяха най-интересните и най-оригинални кукерски и сурвакарски групи сред общо 147-те селища, в които ритуалът е най-добре запазен.
В студената снежна утрин целият град, а и едва ли не целият окръг, излязоха на улиците на града, за да приветства парада на кукерите. Те пристигнаха на централния площад от три различни посоки, така както е било и преди стотици години. След кратко слово на Ана Тричкова – директор на Центъра за художествена самодейност, Петият национален фестивал бе открит с тържествения гръм на черешовото топче на групата от село Габарево, Старозагорско.
Пред журито и пред публиката отделните групи се представиха на препълнения стадион на мира. В продължение на пет часа не стихна ритъмът на звънците и хлопатарите, не спряха танците и кукерските игри. кукерите имат различно предназначение в отделните части на България, някои идват от славянски, други – от тракийски обичаи. Това определя и богатото разнообразие на обредите, но основният им смисъл е винаги един – в началото на годината, или в първите дни на пролетта да се пропъдят от дома на трудолюбивите стопани злите духове, да се пожелае плодородие и слука през годината.
Зрителите, сред които имаше и много гости от чужбина, аплодираха появяването на изработените с необикновена фантазия маски от ямболско, завладяващия древен ритъм на кукерите от Павел баня, Старозагорско, стилните групи от пловдивско, носещи атмосферата и очарованието на най-хармонични багри, своеобразните театрални миниатюри от благоевградско, мистиката и езическия фанатизъм на кукерите от Пернишко.
Журито, включващо изтъкнати етнографи, фолклористи и художници под ръководството на народния деятел на културата Димитър Осинин, оцени представянето на групите по тяхната битова вярност и чистота, по оригиналността им, по цялостното художествено оформление – костюми, маски. музика съдържание и изпълнение на обичая и пр.
Първа награда – златни медали – за представяне на колективи получиха групата от с. Сушица – пловдивско. Садовик – Пернишки окръг. Ръждавец – Пернишки окръг, град Разлог и село Павел баня – Старозагорско. (…)
(…)Петият национален фестивал на кукерите и сурвакарите потвърди още един път значението на съвременното осмисляне на фолклорното богатство (…). Участието на няколко поколения в игрите. От 80-90-годишни старци до пионери, джаза, че не се забравят старинните народни обичаи, че любовта към народното творчество има и ще има централното си място в духовната култура на съвременния българин.
***
Шести Национален преглед на сурвакарите и кукерите
Перник, 14 януари 1977 г. /БТА/ На 16 и 17 януари в Перник ще се състои Шестият национален преглед на кукерите и сурвакарите. Той е организиран от Центъра за художествена самодейност при КИК, Централния съвет на българските професионални съюзи, ЦК на ДКМС, Етнографския институт и музей, Института за фолклор при БАН, Окръжния народен съвет и Окръжния съвет за изкуство и култура – Перник.
Във фестивала ще участват около 50 групи, които са предварително подбрани от Комисия от Бургаски, Благоевградски, Кюстендилски, Пловдивски, Пазарджишки, Сливенски, Силистренски, Софийски, Хасковски и Пернишки окръг.
На 17 януари ще се състои теоретична конференция на тема „традиции и съвременност.
***
Фестивал на сурвакарите и кукерите
Перник, 16 януари 1977 г. /БТА/ За шести път днес се състоя Национален фестивал на сурвакарите и кукерите. Петдесет групи с 1600 участника от страната представиха богатото разнообразие на самобитния български празник.
Близо пет часа на „стадиона на мира“ дрънкаха хлопатарите, сменяха се образи и цветове, редуваха се сцени, родени от изумителната дързост на народната фантазия. Учените продължават да търсят корените на фантастичните и страховити кукерски маски в бита на древните траки, свързват ги с техните езически вярвания, заклинания и ритуали. В различните райони на страната по различен начин кукерския празник, променен и възроден от славянския фолклор, е достигнал до днес, когато загубил обредната си стойност, е станал истински парад на народното веселие, на богатата душевност и артистичност на българина. По традиция, дошла от вековете, кукерите отправиха благопожелания за здраве и берекет.
И тази година фестивалът предизвика интерес сред специалисти от цялата страна и от чужбина: СССР, ГДР, Куба, Полша, Чехословакия. Утре те ще разискват теоретичните въпроси, свързани с жизнеността на кукерските и сурвакарски игри на научна конференция.