Приживе оперният режисьор Ото Шенк каза пред австрийската телевизия ORF, че текстът на „Лоенгрин“ ще продължи да звучи старомодно дори ако изпълнителят го изпее облечен в модерен костюм. „Ако залепите нещо съвременно върху старо произведение, това не прави цялата творба модерна“, поясни той в същото интервю през 2019 г.
Както вече БТА писа, Ото Шенк почина на 9 януари на достолепните 94 години. Българската публика познава творчеството му най-вече от неговите 16 постановки за нюйоркската опера „Метрополитън“, голяма част от които са увековечени чрез видео записи, превърнали се в еталонни. Един от тях е „Дон Паскуале“ на Доницети с Анна Нетребко – последната постановка на Ото Шенк за „Метрополитън“, белязала през 2006 г. края на славното му сътрудничество с театъра, започнало през 1968 г. с „Тоска“ на Пучини, с Биргит Нилсон в главната роля. През 2014 и 2015 г. имахме възможност да гледаме в софийски киносалон на живо от Ню Йорк две постановки на талантливия режисьор – „Нюрнбергските майстори певци“ и „Танхойзер“ на Вагнер. Те бяха част от преустановената засега в България програма Met Live, даваща възможност на опероманите от почти целия свят да гледат всеки сезон по 10 представления на живо от „Метрополитън“.
Ото Шенк е роден на 12 юни 1930 г. във Виена. Баща му е нотариус, а майка му е продавачка в магазин за кафе в Триест. След аншлуса през 1938 г. бракът на баща му, който е евреин, с арийка го спасява от депортиране, но все пак за семейството настъпват трудни дни. Бащата губи работата си заради еврейския си произход, а младият Ото е изключен от Хитлерюгенд.
„Изведнъж станахме еврейско семейство“, спомня си Шенк в своите мемоари от 2020 г. Гоненията срещу евреите само разпалват любопитството му към еврейската култура.
„Започнах да се интересувам от забранената „еврейска музика“ на Густав Малер, а „Баркарола“ на Офенбах се превърна в мой химн“, пише той. „По-късно започнах да чета Хайнрих Хайне, Артур Шницлер и Стефан Цвайг и открих визуалните светове на Макс Либерман и Марк Шагал.“
След войната Шенк учи два семестъра право във Виенския университет, след което се прехвърля в школа за актьорско майсторство. Дипломира се през 1951 г. и започва да играе и режисира, като бързо си проправя път до водещия Бургтеатър.
През 1956 г. Ото Шенк се жени за актрисата Рене Михаелис. Двамата има син, който става диригент. 
Оперната кариера на талантливия режисьор започва през 1957 г. с постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Залцбург. Пет години по-късно получава широко признание, като режисира незавършената „Лулу“ на Албан Берг във Виена под диригентството на Карл Бьом. 
През 1964 г. Шенк става директор на Виенската Щатсопера, където до края на 80-те години на ХХ век прави средно по една нова постановка годишно.
Сред шестте заглавия, които все още са в репертоара на трупата, са „Розенкройцер“ на Рихард Щраус от 1968 г. и „Фиделио“ на Бетовен от 1970 г., чиито премиери са дирижирани от Ленард Бърнстейн. 
Ото Шенк бързо излиза и на международната сцена. Поставя в миланската „Ла Скала“, Кралската опера в Лондон, в Залцбург и Ню Йорк.
В „Метрополитън“ дебютира през 1968 г. с „Тоска“ от Пучини, а първата му Вагнерова творба там е „Танхойзер“ през 1978 г. По-късно той поставя в сътрудничество с диригента Джеймс Ливайн целия цикъл „Пръстенът на нибелунга“. По това време много оперни театри в света залагат на модерни и абстрактни постановки, докато Шенк се осланя на класическия прочит.
„В тази епоха на дръзки модерни интерпретации на „Пръстенът“ би трябвало да има място за една блестящо немодерна интерпретация“, пише „Ню Йорк Таймс“ в рецензията за „Рейнско злато“ през 1987 г.
През 2012 г. „Метрополитън“ започва да подменя „Пръстенът на нибелунга“ с нова версия на режисьора Робер Льопаж, чиито постановки са изпълнени с тежки декори. 
„Това е най-безсмислената и разточителна постановка в съвременната оперна история“, коментира тогава „Ню Йоркър“.
През 2014 г. „Метрополитън“ възстановява 40-годишната постановка на Шенк на „Арабела“ от Рихард Щраус и списание „Венити Феър“ възкликва „Вижте шедьоврите на Ото Шенк в „Метрополитън“, докато все още можете“.
Със сигурност можем да кажем, че някои от неговите постановки ще се играят още няколко години в Ню Йорк и особено в родната му Виена.
„Заедно с Франко Дзефирели Ото Шенк беше един от двата режисьорски стълба на „Метрополитън“ в продължение на няколко десетилетия“, каза миналата седмица генералният мениджър на операта Питър Гелб по повод кончината на режисьора.
„Пръстенът“ завладя въображението на нацията, когато обществената телевизия в САЩ го насрочи за национално излъчване в четири последователни вечери“, припомни той.
„Това бяха общо 17 часа опера от XIX в. в най-гледаното време“, написа „Ню Йорк Таймс“, определяйки го като „зашеметяващо“ усилие, при което телевизионен екип от 30 души е работил в операта около месец.