Бог няма да допусне в нашия живот нещо, което не можем да понесем. Трябва да се опитваме да се доверяваме. Много е трудно да се доверяваме на Бог, когато сърцето ни е в болка и скръб. Когато човек е отговорен пред себе си, може да стигне до отчаяние, което не можем да си го позволяваме. Трябва да се научим да не стоим в греха, а да правим малки крачки напред, каза в проповедта си архимандрит Самуил в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин.
Каквито и да сме, каквито и грехове да имаме, трябва да посещаваме храма. Велика и незаменима милост е причастието – тялото и кръвта Христови, отбеляза той. Няма друго място, откъдето да го вземем. Няма друго място, от където да вземем сили за душата си. Често си казваме, аз съм грешен. Тогава за кого дойде Христос? Не трябва да слушаме Лукавия, който ни подтиква да не ходим в храма, защото причастието е огън, който изгаря. Разбира се, че то е огън, който изгаря, но за хората, които не искат да видят грешката, обиждат и угнетяват другия човек, обясни архимандрит Самуил.
Всички сме недостойни, но едните са осъзнато недостойни, а другите не се смятат за недостойни, отбеляза той. По време на литургията Светият дух претворява хляба и виното в тяло и кръв Христови. А това е толкова велико и свято, защото самият Бог е на литургията, подчерта архимандрит Самуил.