Присъдата от 1933 г. срещу Ван дер Любе за подпалването на Райхстага е отменена на 10 януари 2008 г.
Отмяната на присъдата е вследствие на сигнал на адвокат от Берлин, че обвинението отпада автоматично въз основа на закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица, осъдени в нацистка Германия. Обвиняеми по делото са и четирима други комунисти, сред които и Георги Димитров, които са оправдани на Лайпцигския процес (21 септември - 23 декември 1933).
Отменена беше присъда от 1933 г. срещу Ван дер Любе за подпалването на Райхстага
Берлин, 10 януари 2008 г. /БТА/ Германски прокурори заявиха, че са отменили официално смъртната присъда, издадена през 1933 г. срещу холандския комунист Маринус ван дер Любе, който беше екзекутиран, след като нацистите го обвиниха, че е подпалил Райхстага, предаде Асошиейтед прес.
Ван дер Любе беше обвинен в палеж и държавна измяна през декември 1933 г. и екзекутиран на 10 януари 1934 г. По делото обвиняеми бяха и четирима други комунисти, сред които и Георги Димитров. Те бяха оправдани от съда в Лайпциг.
Отмяната на присъдата е вследствие на сигнал на берлински адвокат, че обвинението отпада автоматично въз основа на закон от 1998 г., който позволява реабилитиране на лица, осъдени в нацистка Германия. Подпалването на сградата на германския парламент е ключов момент във възхода на нацистите към властта и е последвано от суспендиране на някои граждански свободи, отбелязва Ройтерс. Някои историци смятат, че то е дало на Хитлер извинение да започне репресии срещу комунистите и други свои противници.
***
75 години по-късно Германия все още е преследвана от нацисткото си минало
Берлин, 28 януари 2008 г., Майк Суонсън /ДПА/ "Скок в тъмното" – така един журналист писа за съдбоносния ден преди 75 години, на който Адолф Хитлер идва на власт.В продължение на няколко месеца нацистката партия на Хитлер използва насилие, за да накара своите противници да замълчат, а огромното мнозинство от германците се примиряват с факта, че насила са превърнати в конформисти.
Периодът, започнал за мнозина германци с оптимизъм и тържествуване, завършва с разрушаването на тяхната държава, със световна война и геноцид срещу европейските евреи.Моралната травма, оставена от Хитлер, днес все още оказва влияние на Германия. Отричането на холокоста е престъпление, както и показването на нацистки знаци или подбуждането към расова омраза."Съществува необикновено чувство на отговорност за това, което се е случило", твърди Иан Кършоу, британски историк, написал две биографии на Хитлер.Колко чувствителни са германците беше демонстрирано миналата есен, когато телевизионна водеща беше охулена за твърдението, че не всичко в ерата на нацизма е било лошо. Ева Херман беше уволнена от поста си в телевизията, който заемаше от 19 години, заради твърдения, които изглежда възхваляваха семейните ценности по времето на Хитлер. Тя също така беше изгонена от телевизионното ток-шоу за това, че отказа да се извини, като каза: "Ако човек няма право да обсъжда семейните ценности на нацисткото семейство, тогава няма право да говори и за немските пътища, построени по времето на Третия райх." Днес едно общество, което още живее с моралната травма от ерата на нацизма, често се пита как са могли германците да си мислят, че са намерили национално спасение в Хитлер.
Хиляди книги са изписани за нацистката партия и нейния водач в опит да се даде отговор на възхода и падението на една от най-внимателно изучаваните фигури в историята. Една от гледните точки е, че Хитлер идва на власт в резултат на погрешни сметки от страна на консервативните политици и на военните, след като 37 процента от електората е дал подкрепата си за неговата партия.Президентът Паул фон Хинденбург кара Хитлер да положи клетва като канцлер на 30 януари 1933 г., след като пропада опитът на бившия държавен глава да състави коалиция с един от съперниците на нацисткия водач. "Политическите лидери по това време страшно подценяват Хитлер и опитите им да го използват за собствените си политически цели зрелищно се провалят", пише историкът Андреас Виршинг в сп. "Шпигел".
Нацистите много успешно си играят с историческите страхове и недоволство, обвинявайки евреите за много от неволите, които страната изпитва и обещавайки да скъсат Версайския договор, съгласно който Германия трябва да плаща огромни репарации след Първата световна война. Във време на голяма безработица нацистите умело използват пропагандата, плакатите и киното, пленява въображението на обезвереното население и му вдъхват нови надежди. Създават и представата за могъща партия със силно ръководство.
Часове, след като Хитлер полага клетва като канцлер, хиляди нацистки шурмоваци излизат на факелно шествие, минават през историческата за Берлин Бранденбургска врата, а пламъците хвърлят тревожни сенки по околните сгради. По-малко от месец по-късно сградата на парламента - Райхстага - избухва в пламъци. Холандският комунистически активист Маринус ван дер Любе е арестуван, обвинен в палеж и гилотиниран. Този месец германският федерален прокурор отмени осъдителната му присъда. Хитлер се възползва от този инцидент и убеждава Хинденбург да подпише указ, ограничаващ гражданските права, което разчиства пътя за потискане на хиляди комунисти и други групи, противопоставящи се на нацистите. Тази първа стъпка по пътя към диктаторското управление скоро е последвана от изграждането на първите концентрационни лагери и от организирания от нацистите бойкот на еврейските стоки.
През май нацистите предприемат енергични мерки по отношение на професионалните съюзи и организират масово горене на книги на евреите, комунистите и "дегенератите" с цел да пречистят страната от негермански мисли. През следващия месец опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) е забранена, такава е и съдбата на други демократически политически партии. Така Хитлер заздравява своя контрол над властта.
Шест години по-късно, през септември 1939 г., Германия нахлува в Полша, поставяйки началото на Втората световна война. Скоро след това започва и холокостът. Резултатът е цял континент в развалини и над 50 милиона жертви.
***
Германският парламент отбеляза годишнината от потъпкването на демокрацията от нацистите през 1933 г.
Берлин, 10 април 2008 г. /БТА/ Германският парламент отбеляза днес годишнината от потъпкването на демокрацията след идването на власт на Адолф Хитлер преди 75 години, и почете паметта на депутатите, опълчили се срещу устрема на нацистите към унищожаването на политическата опозиция, предаде Асошиейтед прес. Германската канцлерка Ангела Меркел и президентът Хорст Кьолер присъстваха на едночасово тържествено заседание във възстановената сграда на Райхстага, чието подпалване в началото на 1933 г. бе едно от събитията, позволили на Хитлер да затегне хватката си над властта."Днес се прекланяме пред всички жертви на Националсоциалистическата германска работническа партия", заяви председателят на долната камара на парламента Норберт Ламерт в реч пред депутатите.
Хитлер убеждава боледуващия германски президент Паул фон Хинденбург да го назначи за канцлер на 30 януари 1933 г. "След законна смяна на властта новият режим за няколко седмици успява да направи почти всичко, което ще определя събитията през следващите 12 години: нарушава закона, нарушава конституцията, нарушава ценностите на цивилизацията", заяви Ламерт.
Месец след като идва на власт, Хитлер се възползва от подпалването на Райхстага, за което е обвинен холандският комунист Маринус ван дер Любе, за да затегне хватката си над властта, отменяйки граждански свободи и смазвайки опозиционни партии по пътя към създаване на полицейска държава. На 23 март парламентът одобрява закон, даващ извънредни пълномощия на правителството. Законът позволява на кабинета на Хитлер да издава укази, без да е необходимо одобрение на депутатите или на президента.