Завършилите специалност „Право“ в Бургаския свободен университет (БСУ) са обявени като най-сериозно реализиралите се кадри в съдебната система на страната. Това сочат данните в изготвения от Института за пазарна икономика (ИПИ) - с подкрепата на Фондация „Фридрих Науман“, доклад „Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието – анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“.
Данните в доклада показват, че 13% от ръководните кадри в съдебната система са завършили БСУ и следват завършилите Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), които са 34%. Отчитайки, че броят на завършващите тази специалност в най-старото висше училище е много по-голям и факта, че стажът в системата на заемащите тези позиции често е над 25 години (доближаващи се до първите випуски на БСУ), това е равносилно на водещо място за Бургаския свободен университет.
Освен завършилите СУ и Академията на МВР (която от дълги години не е в системата на обучението по спец. „Право“), само в три други висши училища са завършилите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), а с най-голям дял от трите (общо 10% от членовете на ВСС) е БСУ.
В доклада си ИПИ използва публично достъпни регистри и бази данни на официални институции. Общият брой на съдиите и ръководните кадри сред тях е изведен от Списъка на действащите съдии.
С решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г., БСУ е сред първите три висше училища създадени след промените в нашата страна и исторически първото със статут на университет в Източна България. Университетът е и първият в Източна България с призната специалност „Право“.
Част от другите данни в доклада на ИПИ са извадкови - по индикатори в Рейтинговата система на висшите училища в Република България (РСВУРБ), администрирана от Министерството на образованието и науката. По най-съществените за подготовката на кадрите, БСУ неизменно е сред първите три висши училища в професионално направление „Право“. На първо място е по индикатора „Удовлетвореност от учебната среда“, а на второ – след Университета за национално и световно стопанство (УНСС) по комбинацията от критерии – „Интензивност на преподаването“, „Значимост на учебния процес за преподавателите“ и „Ексклузивност на преподавателския състав“.