"Емилия Перес" спечели награди „Златен глобус“ за най-добър филм-комедия или мюзикъл, за най-добра поддържаща женска роля за Зоуи Салдана, най-добра песен (El Mal) и най-добър чуждоезичен филм, но не и за най-добър режисьор на Жак Одиар. Филмът му триумфира с най-много награди на церемонията, но липсата на режисьорското признание направи вечерта контрастна за френския кинематографист. 
Наградата за най-добър режисьор получи Брейди Корбет за „Бруталистът“ – филмът с три награди „Златен глобус“. В тази категория бяха номинирани също Шон Бейкър за филма "Анора", Едуард Бергер за "Конклав", Корали Фаржа за "Веществото" и Паял Кападия за "Всичко, което си представяме като светлина".  
Жак Одиар посвети наградата „Златен глобус“ на филма „Емилия Перес“ на хората, които се тревожат за бъдещето и ги призова да се борят за правата си. Той обясни, че би искал филмът да е като „светлина“ и „утешителна ласка за всички, които се чувстват притеснени“. „Тази награда е адресирана до тях като призив да държат главите си високо вдигнати, да продължават да се борят и да се надяват на по-добри дни”, каза режисьорът от сцената. 
След церемонията френският режисьор каза пред АФП, че „си е свършил работата“. След 10-те номинации на „Емилия Перес“ за „Златен глобус“ през декември миналата година обаче той призна, че е „ужасен“ от надпреварата за холивудските награди, въпреки че негов филм вече е бил номиниран за „Оскар“ – „Пророк“ от 2009 г. 
Жак Одиар вече имаше голямо признание и преди филма „Емилия Перес“. Както „Пророк“, така и „Емилия Перес“ печелят Гран при на кинофестивала в Кан. Той е получавал и „Златна палма“ в Кан – за „Дийпан“ през 2015 г. Печелил е три „Сезара“ за най-добър режисьор – за „Сърцето ми спря да бие“, „Пророк“, и „Дийпан“. Първите две продукции получават и „Сезар“ за най-добър филм. 
Филмът „Емилия Перес” триумфира на Европейските филмови награди с няколко приза през декември миналата година. Той бе избран измежду 15 продукции за европейски филм на 2024 г. Одиар получи статуетките както за режисьор, така и за сценарист на годината.  
Жак Одиар е роден през 1952 г. Баща му е известен френски сценарист. Жак Одиар започва кариерата си като помощник-монтажист в средата на 70-те години на миналия век („Наемателят" на Роман Полански). През 80-те години става сценарист. Започва с „Професионалистът“(1981) и „Смъртоносна разходка“ (1983). Като режисьор започва да се изявява през следващото десетилетие с филма „Гледай как хората падат“ (1994). Следващият му филм – „Неизвестен герой“ допада много на критиците. Популярността му се увеличава с  „Чети по устните ми“ („Сезар“ за най-добър сценарий) и „Сърцето ми спря да бие“. „Пророк“, „Ръжда и кости“ от 2012 г. (с Марион Котиар и Матиас Шонартс) и „Братята Систърс“ от 2016 г. (с Джон Райли и Хоакин Финикс) го извеждат на международната сцена. „ Братята Систърс“ му носи награда „Сребърен лъв“ за най-добър режисьор на кинофестивала във Венеция. 
Одиар е признат за майстор разказвач, който умело свързва реализма с поетичното кино. Във филмите си изследва човешката психика, спира се на необичайни герои. Често те са маргинализирани. Одиар показва как изпитанията ги променят и неясните граници между морала и оцеляването. Например “Пророк“ е за промяната на млад арабин във френски затвор, „Ръжда и кости“ предава физическата и емоционална уязвимост чрез трагедията на дресьорка на косатки, останала без крака. В „Дийпан“ тамилски боец се озовава във френско предградие.