Електротехник изнася моноспектакъл в Сатирата. Майсторът всъщност е актьорът Михаил Сървански, който в продължение на час показва, че професията понякога е нещо съвсем условно и не би могла да попречи на това да разкриеш себе си и своите истински възможности и таланти. 
Пиесата „Бушон за смяна“ е написана от младия автор Михаил Тазев, който е един от драматурзите на театъра, носещ името на Алеко Константинов. Подобно на Алеков герой, Исо минава през перипетиите на всекидневието, което му поднася изпитания от най-различен характер – от баба Грозда, която го „спасява“ от смъртта, до чичо Гошо, чиято самотност търси компания. Заради мутри, Тазевият герой е принуден да пее чалга или да се подлага на унижения, поставящи под въпрос неговата хетеросексуалност. В такава среда, авторът е намерил място и за любов с момиче на  име Храбра...
„Целта – и на представлението, и на текста, не е била да осмее дадена професия или да представи хората в негативна светлина. По-скоро, идеята се върти около това как в един определен момент от човешкия живот идва въпросът какво правя, защо го правя и това ли е нещото, което искам да правя“, казва пред БТА Михаил Тазев.
„Прокарваме темата през един малко по-битов начин на живот, който спасява нашия герой. Постепенно разбираме, че работата му не е най-голямата му страст. Той има нещо друго, за което копнее, което обича да прави. Но не е успял да се пребори и да се докаже. В момента, в който е на сцената, той стига до това прозрение, че все пак може да се пребори“, допълва авторът на „Бушон за смята“. 
Режисьор е Елица Йовчева. Сценографията е на Александра Йотковска, а музикалната среда – на Мартин Каров. Драматург е Богдана Костуркова.
Авторът и драматург Михаил Тазев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за дебюта си като автор на театрална сцена, за провокациите, прототипите и специалните моменти, довели до създаването на „Бушон за смяна“. И още: Специално за Михаил Сървански ли е писал Михаил Тазев? Как се стигна до Елица Йовчева, в чиито режисьорски профил този тип комедия не е силно застъпена? Реабилитация на какво е това представление? Има ли отигран вариант, ако наистина се стигне до смяна на бушон по време на представление?
Г-н Тазев, Вие ли сте най-препатилият си от майстори човек в тази държава?
- Категорично не, защото аз сам си ремонтирам нещата. Не ползвам услугите на майстори (смее се – бел. а.).
„Бушон за смяна“ се появи като идея преди около две години и претърпя доста промени, докато стигне до сцената, тъй като за мен това е дебют като автор на текст. Първият човек, до който стигна пиесата, беше колегата драматург Богдана Костуркова. Тя подкрепи идеята. Помогна ми много, след което представихме пиесата и на директора на театъра – Калин Сърменов. С него също има имахме един доста интензивен процес на работа. Тук е мястото да благодаря и на двамата, защото нямаше как да стигнем до реализацията и до формирането на екип без тяхна помощ.
Относно идеята, облекли сме една интересна тема за един млад човек, който се опитва да гони целите си, да се бори с всичките препятствия, пред които се изправя. Но сме го направили по един малко по-битов, по-банално смешен начин, под който пък се крият доста по-дълбоки теми от това какво, къде и как той ходи да ремонтира, да търси и какви препятствия се изправят пред него...
Има ли нещо специално, което Ви провокира да тръгнете в тази посока и да напишете тази пиеса?
- Има нещо специално и то е свързано по-скоро, не с темата. Идеята и провокацията дойде от пространството на сцената „Happy Сатира“. Тя беше най-голямата ми мотивация. Това пространство е изключително симпатично и в същото време много коварно, тъй като актьорът играе на една ръка разстояние от зрителите. Като практик, като режисьор, като изпълнител, на тази сцена ти не можеш да поставиш стена между теб и зрителя, тоест няма как да излъжеш хората, че дишате различен въздух. Това е опит, който се задвижи като лавина и стигна до успех, надявам се. 
Има ли един прототип на главния герой?  
- Интересното е, че прототипи има много. Някои от тях са в случките. Други са героите, които той изиграва, и хората, с които се среща. По-интересно е, че някои хора, които идват да гледат представленията, се разпознават. Но не съм сигурен, че главният герой има категоричен прототип, може би има щипване оттук оттам. 
Специално за Михаил Сървански ли е писал Михаил Тазев?
- Това беше първото ни попадение, заедно с Елица Йовчева. И двамата осъзнахме, още преди да почнем репетициите, че ни трябва човек, който отговаря на актьорските възможности и качества, които има Михаил Сървански. Това беше първото ни „кликване“ с режисьора.
Първоначално, в процеса на писане, нямах идея докъде ще стигна и дали пиесата ще стигне до сцена. За себе си съм писал с желанието да се получи на всяка цена, но не съм осъзнавал, че ще се случи. И в момента, в който нещата станаха по-сериозни – да, категорично, това е нашият актьор. Дори след това, в самия репетиционен процес, тезата се доказа –  той е човекът, който трябва да изиграе ролята. 
На базата на тези истории, които съм написал, а Елица, през нейното виждане ги пречупва и представя на сцена, Михаил Сървански допълваше неща през собствения си опит и истории. Има истории, които са дописани по време на репетиционния процес. Тоест, работихме активно – драматург, режисьор и актьор, и това беше най-сладкото от целия процес.
Любопитно е как стигнахте до Елица Йовчева, в чиито режисьорски профил този тип комедия не е силно застъпена?
- Да, тя е правила комедии, но такъв моноспектакъл, който граничи с one-man show и стендъп комедията, беше нейният дебют в това отношение. Истината е, че тя според мен се затвърждава като режисьор на българска сцена. Последните ѝ премиери – и в Пловдив, и в София, говорят точно за това. Наблюдаваме една категоричност – в представленията има режисьорски решения, тоест, не са лишени от характер, не са лишени от интерпретация...
Реабилитация на какво е това представление?
- Целта – и на представлението, и на текста, не е била да осмее дадена професия или да представи хората в негативна светлина. По-скоро идеята се върти около това как в един определен момент от човешкия живот идва въпроса какво правя, защо го правя и това ли е нещото, което искам да правя. И всъщност това се случва на този човек, или вече му се е случило. Прокарваме темата през един малко по-битов начин на живот, който го спасява. Този човек има нужда да изкарва пари. И професията, с която се е захванал, причината, поради която е там, на тази сцена – да оправя един проблем... Постепенно разбираме, че това не е най-голямата му страст. Той има нещо друго, за което копнее, което обича да прави. Но не е успял да се пребори, да се докаже, за да продължи в нещата, които обича да прави. В момента, в който е на сцената, той стига до това прозрение, че все пак може да се пребори... 
Заради специалните светлинни ефекти, представлението не се препоръчва за хора с фоточувствителна епилепсия. На хора с каква друга чувствителност не се препоръчва „Бушон за смяна“?
- Мисля, че няма такива хора. Малко преди премиерата имахме отворени репетиции. Колеги от театъра гледаха представлението и всеки успя да си намери нещо свое. В този смисъл, не мисля, че има някакъв тип ограничение или ние имаме някакъв тип опасение, че някой може да го приеме по-накриво или да не го разбере. Напротив, палитрата е доста голяма, но мисля, че основните неща излизат като като теми и те не могат да бъдат сбъркани.
И накрая, имате ли отигран вариант, ако наистина се стигне до смяна на бушон по време на представление?
- Имаме отигран вариант, ако наистина се стигне до технически проблем по време на представление, тъй като представлението е много техническо зависимо – от осветлението, от батерии, от челници... Ние разчитаме много на технологията, но си дадохме сметка, че винаги трябва да имаме план Б, защото може да се случи нещо, което да наложи наистина смяна на бушон по време на представлението – което ще ни бъде малко по трудно. 

Автор – Даниел ДимитровОператори – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева