И тази година на Ивановден в град Тръстеник, община Долна Митрополия, бе спазена традицията и бе изпълнен обичаят „Кьорава кобила“. Местните хора вярват, че спазвайки ритуала, предавайки го през поколенията, ще бъдат прогонени злите сили, ще има здраве, успех и берекет през годината за тях, за техните близки, за родното им място.
"Кьорава кобила" в Тръстеник започва от полунощ на Ивановден и се изпълнява от няколко "впряга", които обикалят по домовете на имениците. Сутринта те се събират на централния площад на града, където жури оценява автентичността на участниците. Осем "впряга" тази година се включиха в ритуала.
Всеки един от тях показа избран момент от обичая – посрещане на "Кьорава кобила" в дома на именик, венчавка, раждане на конче.
Най-малките пазители на ритуала в Тръстеник са децата. Двата "впряга" – от местната детска градина и от Средно училище "Евлоги Георгиев" бяха посрещнати с бурни аплодисменти от събралите се на площада зрители.
Тричленно жури в състав: секретарят на местното читалище "Неофит Рилски 1872" Галя Кучева, учителката в детската градина в Тръстеник Наталия Петрова и ръководителят на школата по изобразително изкуство в читалището Ани Малоселска, трябваше да оцени всеки един "впряг" и да отличи тези, които най-точно са спазили автентичността на обичая. Във всеки един от "впряговете" трябва да има кобила, направена от дървена конструкция и управлявана от двама мъже. Пред нея е водачът. Задължителни персонажи са още свещеник, лекар, баба, внуче, магаре, младоженци. 
Най-радостното за нас тази година е, че имаме нови участници в ритуала, които се представиха много добре, изпълнявайки го така, както го знаем в Тръстеник от години, коментира Кучева.
Най-малките участници в пресъздаването на обичая получиха специални награди. Присъдени бяха по две трети, две втори и две първи награди. 
Финалът на празника в Тръстеник бе поставен с хоро на площада.
"Кьорава кобила" се прави от незапомнени времена в Тръстеник и е свързан с легенда, според която стопанинът Иван прогонил своята стара и ослепяла кобила, защото му било жално да я гледа как страда. След време обаче кобилата се върнала пред дома на Иван заедно с малки жребчета и така селището било спасено от разорение, тъй като трябвало да се дават в данък коне на турската хазна. Затова и местните хора смятат, че щом кьорава кобила влезе в дома им, ще се радват на здраве и берекет през годината.