Областната администрация в Русе организира възпоменателна церемония по случай 177 години от рождението на големия български революционер и поет Христо Ботев. На поклонението, което се проведе пред паметника на националния герой, намиращ се на едноименния булевард в крайдунавския град, присъстваха областният управител Драгомир Драганов, заместник-кметът по международни програми и проекти, инвестиции и собственост Златомира Стефанова, началникът на гарнизона и командир на Военно формирование 32420 подполковник Павлин Илиев, както и началникът на Военно окръжие I степен – Русе полковник Васил Петров. „Днес, в този светъл ден, прекланяме глава пред рождението на един от най-великите синове на България – Христо Ботев. Неговото име продължава да ни вдъхновява особено силно и в днешно време, защото той е сред най-ярките символи на непримиримостта с посредствеността и борбата за свобода“, заяви Драганов. „Особено важно е днес да разберем, че патриотизмът не е просто дума, а завет, който се носи в сърцата. Любовта към родината не се измерва само в приказки, а в съвместни действия и усилия за едно по-светло и достойно бъдеще. Да обичаш България означава да носиш нейните идеали в ежедневието си, да пазиш традициите, както и да работиш за общото благо“, сподели Драганов.

Припомняме, че Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово (1854-1858), където неговият баща е учител. По-късно се завръща в Калофер и там продължава учението си под ръководството на своя баща. През 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща отново в родния си град и започва да подканва към бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Христо Ботев „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на българския революционен печатен орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция вече излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме“. През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, Ботев издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. През Априлското въстание сформира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на австро-унгарския кораб „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой. Привечер, след като сражението затихва, куршум пронизва фатално знаменития български революционер и гениален поет. Ботев загива на място. Но името и делото му са безсмъртни.