Общо 123 107 души в България имат имен ден на Йордановден (Богоявление), съобщиха от Националния статистически институт (НСИ) на сайта си, позовавайки се на данни към края на 2024 година. Мъжете, които празнуват на днешния ден, са 66 009, а жените – 57 098. Името Йордан у нас носят 41 492 души, а Йорданка – 31 594.
По данни на НСИ, на Ивановден, който се отбелязва на 7 януари, празнуват 329 954 души – 210 822 мъже и 119 132 жени. Името Иван носят 127 848 души, а Иванка – 47 442.
Според данните на статистическия институт Иван е второто най-разпространено мъжко име в България след Георги, а Йордан се нарежда на девето място. Иванка е второто най-популярно женско име у нас след Мария, а Йорданка е на четвърто място.
Йордановден
На 6 януари Българската православна църква отбелязва деня на св. Богоявление (Йордановден). Според библейското предание на този ден Иисус Христос е покръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението му небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля светия кръст  във водата. Млади мъже изваждат кръста от водата въпреки студа и ниската температура. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година.
На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана и др.
Ивановден
Българската православна църква отбелязва на 7 януари Ивановден, когато се чества паметта на свети Йоан - последният старозаветен пророк, кръстителят на Иисус. Наречен е още „предтеча“, защото предрича идването на Христос на земята. Йоан се ражда половин година преди Иисус Христос. Йоан започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Главната задача на неговия живот била да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Едва 34-годишен Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“.
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предишния ден - св. Богоявление (Йордановден), вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството.
На този ден празнуват Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна и др. (отдел „Справочна“, БТА)