Местни автентични влашки хорá са запазени и се играят в село Софрониево, община Мизия, каза за БТА ръководителят на танцов състав за стари обичаи и изворен фолклор „Сърбеница“ при Народно читалище „Пробуда 1927 Софрониево“ Офелия Спасова. По думите й над тридесет са постоянните танцьори, които са ангажирани със състава. Голямо предизвикателство е запазването на традицията и влашките хора, каза Спасова.
„Оцеляването на хорáта до днес се дължи преди всичко на приемствеността между поколенията на местните хóра, в семейството и рода. Нашите автентични влашки хора се играят вече трето столетие, устояли са на времето и са живи и до днес. Продължаваме да учим на техните стъпки нашите деца и внуци и други ентусиасти, с надежда и вяра, че те ще продължат тази приемственост в бъдеще“, добави Спасова. 
По думите й през лятната ваканция броят на децата в селото се увеличава значително и за това в читалището в летните занимания за деца се организира разучаване, както на сценични танци и хора, така и на местни автентични влашки хорá. „По този начин се стремим да привлечем вниманието и събудим интереса на децата към местния фолклор“, допълни Спасова. 
„Някога по времето на османското владичество по-голямата част от жителите на с. Софрониево (тогава с. Сърбеница), решават да потърсят спасение от безчинствата на турците във Влашко, на другия бряг на Дунава. Напускат родните си домове и взимат само най-необходимото със себе си. Оставайки да живеят там преселниците – българи и потомците им – естествено, се научили да говорят влашки, създали са смесени семейства, споделяли радости и болки с тамошните. Празнували заедно, играели хора и пеели, преплели традиции и обичаи. Но през всичките тези години не забравили, че са българи. След години се завръщат в родния си край и се заселват около старата църква „Св. Никола“, където селото продължава да съществува. От тогава до днес в нашето село са се запазили многовековни народни традиции, обичаи, хорá, преминали през времето и предали се от поколение на поколение“, каза Офелия Спасова. 
Хорáта са „Балуца“, „Жувятеле“, „Сигна“, „Три пазаще“, „Чукърлана“, „Шумадия“, добави Спасова. По думите й в селото се съхраняват и автентични влашки носии. „Нашата влашка носия е част от Северняшката фолклорна област и определено е повлияна от носиите във влашкия регион, където предците ни са живели. Няма по-пъстра от влашката носия. В нея са събрани всички цветове, които могат да съществуват в палитрата на цветовете. Отличителен цвят е бенбеният (определен нюанс на розовото), който определено допринася за красотата на носиите, с които танцьорите от танцовия състав играят влашките хора и до днес“, допълни Спасова. 
Създаден през 1946 година танцовият състав на селото носи старото име на Софрониево – "Сърбеница". В годините танцьорите от формацията предават научените танци от своите баби, дядовци и прародители на млади жители на селото.