Д-р Евелина Димова е началник на Клинична лаборатория в Лечебни заведения „Медика“. Завършила е Медицинския университет в Плевен през 1986 г. През 1994 г. придобива специалност „Клинична лаборатория“, а през 2000 г. - „Здравен мениджмънт“. 
 Д-р Димова има редица квалификации в областта на лабораторните изследвания. Проявява засилен интерес към морфологията на кръвните клетки и специално към онкохематологията.

- Д-р Димова, през зимата повечето хора имат недостиг на витамин D и лекарите препоръчват да се приема допълнително като хранителна добавка.  Защо е необходимо това? 
- Витамин D е уникално хранително вещество, което действа едновременно като витамин и хормон. Играе жизненоважна роля за поддържане на цялостното ни здраве. Подпомага усвояването на калция и фосфора, като насърчава здравословното развитие и здравината на костите. Освен това витамин D подпомага нормалното функциониране на имунната система,
допринася за здравето на сърдечносъдовата система
регулира нивата на инсулина и дори може да играе роля за доброто ни настроение. Всичко това го прави незаменим. Когато има недостиг в организма, редица биохимични процеси се нарушават и затова лекарите препоръчват допълнителния му прием. 
- Излагането на слънце през топлите месеци не е достатъчно, за да си го набавим? 
- Редовното излагане на слънце е най-естественият и желан начин за получаване на достатъчно витамина D. Въпреки потенциала на слънцето да стимулира производството на витамин D, много хора страдат от недостиг на този витамин дори през лятото. Фактори като работа в затворено офис пространство, живот в региони с по-малко слънчева светлина, могат да допринесат за това.
Витаминът, синтезиран през лятото, остава в тялото ни около 2 месеца
а след това за неговото добавяне идват на помощ висококачествените хранителни добавки (като например рибено масло), както и някои хранителни продукти, като например мазна риба, пълномаслено мляко и жълтъци. Но 90% от този витамин се произвежда от тялото ни с помощта на пряка слънчева светлина. Затова трябва да използваме ефективно топлите дни. Разбира се, балансът между ползите от витамин D и защитата от слънцето е деликатен, но не и невъзможен. Всеизвестни са начините да се предпазим от слънчеви изгаряния, които водят до риск от преждевременно стареене на кожата или до развитие на кожен рак. Най-важното, което трябва да спазваме, е да прекарваме на слънце между 10 и 30 минути от два до три пъти седмично, като кожата не е защитена. Точното време зависи от типа кожа и интензивността на слънчевите лъчи.
През зимата най-подходящите часове за синтезиране на витамин D са между 11:30 и 15 ч
а през лятото - между 9 и 11 ч и между 15 и 18 ч. 
- Доколкото ми е известно, има различни форми на витамин D. Коя от тях се усвоява по-добре от организма? 
- Съществуват две основни форми на витамин D: витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Витамин D2 се набавя предимно чрез растителни източници, докато витамин D3 се синтезира в кожата при излагане на слънчева светлина, съдържа се и в някои храни от животински произход.
Когато ултравиолетовите лъчи (UVB) от слънцето достигнат до кожата, започва интересен процес. Предшественикът на витамин D, 7-дехидрохолестеролът, който се намира в кожата, поглъща UVB лъчите и претърпява сложна химическа реакция. Този процес води до образуването на холекалциферол, широко известен като витамин D3. Според проучванията
витамин D3 се усвоява по-добре от организма, така че е по-ефективен за лечение при установен дефицит
След като се образува, холекалциферолът претърпява по-нататъшно преобразуване в черния дроб и бъбреците, за да се превърне в активната форма на витамин D.
- Като заговорихме за дефицит на витамин D, нека да кажем кои други фактори влияят върху неговия синтез и усвояване освен вече споменатите? 
- Дефицитът на витамин D е често срещан проблем не само сред голяма част от българите, той е характерен за модерните общества по вече споменатите по-горе причини. Освен това има редица още причини, които обуславят този факт.
Липсата на редовно, балансирано и разнообразно хранене се нарежда сред първите причини
които могат да доведат до липса на витамин D и въобще на всички други витамини, минерали и микроелементи.
Бъбречните заболявания също могат да се окажат решаващи за липсата на витамин D, защото именно чрез бъбреците той се преобразува до най-активната си форма - калциферол. Хората със синдром на малабсорбция на мазниниа (като кистозна фиброза) или възпалително заболяване на червата (като болест на Крон) са изложени на по-висок риск от дефицит на слънчевия витамин. Повишен риск от дефицит на витамин D имат възрастните хора, бременните жени, хората, които страдат от затлъстяване, хората с тъмна кожа.
Много от хората, страдащи от липса на витамин D, дори не подозират за това
и живеят заедно със симптомите си години наред преди да се обърнат към специалист. Ето защо е важно нивата на витамин D да се изследват и при необходимост да се търси помощта на специалист. 
- По-често през зимата хората страдат от нервност, тревожност и други депресивни състояния. Твърди се, че в голяма степен това се дължи на недостиг на витамин D. Какво е истината? 
- Сезонното афективно разстройство (САР), често наричано „зимна депресия“, е вид депресия, която е свързана с промените в сезоните и се проявява по едно и също време всяка година. Предполага се, че разпространението на това състояние е резултат от недостига на витамин D през зимните месеци, защото
слънчевият витамин има роля за регулацията на хормона серотонин
От своя страна, ниските стойности на серотонин се свързват с риск от депресия. Както вече казах в началото, витамин D влияе върху редица жизненоважни процеси в организма, включително върху хормоналния баланс, а те от, своя страна, са важни за психичното здраве на човека. Най-добрият начин за справяне със зимната депресия е да прекарваме повече време на слънце, да сме физически по-активни и да консумираме повече храни, богати на витамин D. 
- Нека да обясним по-подробно какви са ползите от слънчевия витамин и какви са механизмите на неговото влияние? 
- Витамин D е установен първоначално в маслото от черен дроб на треска и започва да се използва за лечение на рахит. Дълги години след това се изследва неговото участие в калциево-фосфатния метаболизъм и се проучва въздействието му върху здравината на костите и зъбите, по отношение на заболявания като остеопороза, рахит, остеомалация. Установено е, че стимулира синтеза на протеините, които транспортират калция до кръвта, подпомага усвояването на калций и фосфор в тънкото черво, регулира тяхното излъчване през бъбреците.
В последните няколко десетилетия учените установиха, че той има много по-широко въздействие като витамин и като стероиден хормон. Има способността да влияе върху около 2000 гена в човешкия организъм,
играе роля в модулирането на имунната система и така противодейства на автоимунните заболявания
Като подпомага имунния отговор, намалява възпалението. Недостигът му е свързан с по-висок риск от инфекции. 
Витамин D3 участва в регулацията на клетъчното делене и диференциацията, което може да бъде важно за контролирането на растежа и развитието на клетките. Недостатъчното наличие на витамин D се свързва със сериозни заболявания като рак на гърдата и дебелото черво, сърдечносъдови заболявания, развитие на диабет. Напоследък едно сериозно проучване излезе с мнение, че витамин D е в състояние да помогне на организма в борбата с рака. Изследователският екип потвърждава връзка между ниските нива на витамин D и повишения риск от развитието на рак.
Редица проучвания установяват, че
той въздейства на когнитивните функции на мозъка - способността ни за концентрация на вниманието
и за запомняне. При деменция, Паркинсон и Алцхаймер винаги има недостиг на витамин D. 
- Изброихте редица процеси и състояния, върху които витамин D влияе. Има ли някаква връзка между здравето на щитовидната жлеза и това уникално съединение?
- Щитовидната жлеза е жлеза с вътрешна секреция, която произвежда хормони, които регулират метаболизма, температурата на тялото и енергийните нива. Правилната функция на щитовидната жлеза е критична за цялостното здраве. А витамин D може да повлияе нейната функция индиректно. Като намали възпалителните процеси в организма, той предпазва от развитие на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Изследванията показват, че витамин D може да потисне автоимунните реакции, като намалява активността на клетките на имунната система, които атакуват щитовидната жлеза при едно от най-честите автоимунни заболявания - тиреоидит на Хашимото. Много изследвания показват, че
пациенти с Хашимото често имат ниски нива на витамин D
и допълнителният му прием може да намали нивата на антитела. Затова в този случай редовното следене на нивата на витамина е много важно. 
- За да бъдем още по-полезни на читателите, кажете кои са препоръчителните нива на витамин D в кръвта?  
- През 2012 година Българското дружество по ендокринология (БДЕ) направи проучване на популацията ни за нивото на витамин D (изследват 25(ОН)vitamin D в кръвта). Бе установено, че нива над 50 nmol/Lа са достатъчни за добро костно здраве и нормални нива на паратиреоидния хормон. Според същото изследване 75,8% от българите имат дефицит на витамин D. В столицата той е най-голям, а в градовете от Източна България най-малък. Жените имат по-често дефицит на витамин D от мъжете. 
В нашата лаборатория
пациентите могат да изследват нивото на витамин D самостоятелно или в комбинация с витамини А и В12
като се използва пакет „Витамини“. Препоръчвам също самостоятелното изследване на витамин D да се комбинира с изследвания като щитовидни хормони, витамин B12, желязо, кръвна захар и други, за да се подпомогне ранната диагностика и диференциране на заболявания, чиито симптоми се припокриват с дефицит на витамин D. В лабораторията имаме разработен пакет „Пълна профилактика“, който може да се използва от пациентите.

Мартин ГЕОРГИЕВ