Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Между думите, употребявани в Библията, чието значение не е задоволително обяснено, е съществителното име сикер. Тъй като тази дума е преминала и в нашия книжовен език, изясняването на нейния произход и значение е свързано не само с разбирането на свещените текстове, но и с лексикологията на българския книжовен език. Ето някои кратки сведения за нейното значение. 
Думата „сикер“ се среща в редица библейски стихове. Ето случаите, в които тя е употребена в новобългарския синодален превод на Свещ. Писание: “и съ тия пари накупи всичко, що ти душа пожелае, волове, овци, вино, сикеръ и всичко, що ти душа пожелае” (Втор. 14: 26), “вино и сикеръ не пихте” (Втор. 29: 6), ”не пий вино и сикеръ” (Съд. 13: 4), “не пий вино и сикеръ” (Съд. 13: 7), “нека не пие вино и сикеръ” (Съд. 13: 14), “и вино и сикеръ нѣма да пие” (1 Царств. 1: 11), “вино и сикеръ не съмъ пила” (1 Царств. 1: 15), “Виното е присмѣхулко, сикерътъ – размирникъ” (Притч. 20: 1), “Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пиятъ, нито за князе – сикеръ” (Притч. 31: 4), “Дайте сикеръ на загинващия и вино на огорчения по душа” (Притч. 31: 6), “Горко на ония, които отъ ранно утро дирятъ сикеръ и до късна вечеръ се разпалятъ съ вино” (Ис. 5: 11), “не пиятъ вече вино съ пѣсни; горчивъ е сикерътъ за ония, които го пиятъ” (Ис. 24: 9), ”Но и тия се клатушкатъ отъ вино и побъркватъ пѫтя си отъ сикеръ: свещеникъ и пророкъ се спъватъ отъ силни пития; побѣдени сѫ отъ вино, обезумѣли отъ сикеръ” (Ис. 28: 7), “тѣ сѫ пияни, ала не отъ вино, – политатъ, ала не отъ сикеръ” (Ис. 29: 9), “ще доставя вино, и ще се напиемъ съ сикеръ” (Ис. 56: 12), “ще ти проповѣдвамъ за вино и сикеръ” (Мих. 2: 11), “нѣма да пие вино и сикеръ” (Лук. 1: 15). 
В двуезичните речници няма единно и общоприето обяснение на значението на думата сикер. Посочва се, че тя означава алкохолно питие, т.е. вид спиртно питие, което не е направено от грозде. Несъмнено е, че това съществително име е от еврейски произход. (вж. евр. שׁכר). То е употребено още в онези части на Стария Завет, които са написани на иврит (напр. във Второзак. 14: 26 и в 1 Царств. 1: 15). 
Трудността при определянето на значението на думата сикер се обуславя от отсъствието на по-конкретни данни за неговото приготвяне, защото никъде в Библията или в други древни текстове не посочено от какво се е правело това питие. От друга страна, думата сикер е сродна с глагола пия, опивам се (евр. שׁכר). Фактът, че двете думи са сродни, е твърде важен за правилното определяне на значението на съществителното име сикер. Както е известно, в иврит коренът на думата най-често се състои от три съгласни и той е носител на нейното основно лексикално значение. Обстоятелството, че съществителното име сикер е сродно с глагола опивам се, доказва, че сикер е силно упойваща алкохолна напитка.
Съставът и начинът на произвеждане на сикера не могат да бъдат точно определени, но е очевидно, че тази напитка се различава от виното. В библейските текстове се прави разлика между думите שׁכר и יין (вино; същ. име вино е многократно засвидетелствано във Ветхия Завет, вж. напр. Бит. 9: 21; 14: 18; 19: 32, 33, 34, 35; Числ. 6: 3, 20/. Има обаче и случаи, в които тези две думи се употребяват като синоними, напр. в Числ. 28: 7: ““и къмъ нея да има възлияние четвърть инъ за едното шиле; на свето мѣсто извършвай съ вино възлияние Господу”. 
В нашия синодален превод на Библията думата שׁכר се предава не само със съществителното име сикеръ, но и със словосъчетанието силни пития (напр. в Лев. 10: 9). 
И така, питието сикер се различава от виното и освен това е силно алкохолно питие. 

Иво БРАТАНОВ