„В сегашния си период списание ЛИК се занимава с един медиен експеримент. Опитва се да вкарва и успява според мен, в диалог журналистиката и историята“, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов на представянето на декемврийския брой на списанието, посветен на Народния театър. Събитието се проведе днес  в зала „МаксиМ“ в Българската телеграфна агенция (БТА).
Ние знаем, че журналистиката също е история. Само че история за сегашността. И когато мине достатъчно време, самият журналистически разказ се превръща в исторически разказ, обясни той. 
По думите му „достатъчно време“ значи разказът вече да не може да се намеси в това, за което разказва. „Журналистиката е исторически разказ за ставащото по време на неговото ставане и затова то може да промени хода на ставането. Когато вече не може да извърши това, той се превръща в исторически разказ, който ние намираме в архивите на БТА. И се виждат много неща, но аз ще ви кажа едно – вижда се все по-засилена исторификация на живота. Т.е. все по-бързо всяко ново нещо се превръща в история и отива в историческия разказ“, обясни доц. Лозанов.
Той отбеляза, че такъв е случаят с атаката към театъра от страна на гневни националисти заради пиесата на Бърнард Шоу. Тя вече е история и вече го четем като исторически разказ, нищо, че е взето от оня ден, каза той.
Аз чух нещо интересно в тези дебати – опонентите казаха, че нямаше да има проблем, ако пиесата беше поставена в Сатиричния театър. „И си давам сметка защо – защото Народният театър си е извоювал правото на институция, която да казва кое е изкуство и кое не е изкуство. Той владее този златен метър, който е много трудна сфера на културата да кажеш откъде почва изкуството и кое не може да бъде наречено така“, обясни доц. Лозанов.
„Народният театър до голяма степен е този, който може да каже, и то – от името на народа, признато от народа, какво е изкуство, какво влиза в изкуството и кое не може да влиза в изкуството. И затова е този огромен натиск върху Народния театър. Ако беше Сатиричния, нямаше да има проблем“, каза още той.
По думите му заради това Народният театър има много по-голям културен ангажимент от собствените си спектакли, които и сами по себе си са културно наследство за България.
Необятна е историята на Народния театър, прочетена през архива на БТА, каза отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова. Тя обясни, че обемът на списанието не е позволил да бъдат включени всички значими имена на актьори, режисьори и емблематични постановки от афиша на театъра.
Христова отбеляза, че Гео Милев, Николай Лилиев и Пейо Яворов са били част от екипа на Народния театър през годините. И посочи, че Гео Милев, освен че е бил преводач, има и постановка, на която е  бил режисьор през 1920 година.
Николай Лилиев прекарва почти три десетилетия като част от екипа на театъра. А Яворов, освен че изпълнявал административни дейности, е оставил и две постановки, които и до днес се играят, разказа отговорният редактор на списанието.
„В историята на театъра, прочетена през „ЛИК“ може да откриете и някои от предизвикателствата, които той е имал през годините. Такъв пример е от 1944 година, когато театърът пострадва от бомбардировките в града, но дори актьорите се включват в разчистването и успяват да вдигнат институцията на крака“, разказа още Христова.
Както БТА писа, през 2024 г. се отбелязват 120 години от създаването на Народния театър „Иван Вазов“. По този повод списание ЛИК му посвети декемврийския си брой. Изданието носи заглавието „120 години Народен театър „Иван Вазов“.