Тази вечер празнично ще бият камбаните в една от най-прясно обновените православни църкви в Русенска митрополия. Само преди няколко месеца там митрополит Наум заедно със свещеници отслужи обновление и света литургия след завършения мащабен ремонт в храма „Свети Николай“ в най-многолюдното село в Русенска област - село Щръклево. Според статистическите данни от последното преброяване в Щръклево живеят 2565 души – с толкова регистрирани жители селото три пъти надхвърля броя обитатели в общинския център Иваново, то е почти два пъти по-голямо от друг общински център - Ценово, и значително превишава дори някои градове в областта като Борово, например. 
Храмът „Св.Николай“ е една от справедливите гордости на селото - заедно с легендарната музейна сбирка „Светлоструй“, наречена на едноименния единствен по рода си селски вестник за литература и култура. Музейната сбирка се намира в старото читалище в центъра на селото, където щръклевчанинът Димитър Добрев е поставил началото на „Светлоструй“, разнесъл славата на Щръклево в София, в цяла България и далеч зад нейните предели. Църквата пък представлява умалено копие на най-главния храм в страната - катедралния „Св.Александър Невски“ в столицата. Едноетажната музейна сграда е точно пред църквата и от време на време това подклажда амбиции да се разруши литературният символ, за да се открие изцяло, видите ли, гледката към църквата. За щастие, двете важни за духовния живот на Щръклево сгради продължават мирно да съжителстват и така да свидетелстват за
разбирането на будните и разумни щръклевчани за нематериални, но непреходни ценности 
като вяра, образованост, книжнина, исторически приноси, духовна извисеност. 
А за това, че местните хора винаги са изпитвали потребност от такава извисеност, припомнят и стари предания. От тях става ясно, че в годините на турското робство жителите на село Кадъкьой (Кадийско село) превърнали в църква пещера в местността Галица край река Бели Лом, където още личат образите на Христос и св.Богородица, издълбани в скалата. Първата „същинска“ църква в селото се е наричала „Св.Георги“, но тя изгоряла при опожаряване на селото. 
Храмът „Св.Николай“ бил построен през 1832 г. Той бил вкопан на 16 стъпала в земята, само покривът се виждал отвън. Камбанарията била дъсчена, прикрепена към един бряст, а камбанката била донесена от Божи гроб от жител на селото. Тази камбана пазачът на църквата дядо Митю биел всеки път, щом видел да се задават черкези и башибозук.
В първия том на своя сборник „История на храмовете в Русенска епархия“ архимандрит д-р Виктор Мутафов пише: „На 10 август 1924 г. по идея на отец Ангел Градев в основно училище „Отец Паисий“ е свикано общоселско събрание. Обсъден е въпросът за построяване на нова църква. В кратко слово духовникът обяснява, че сегашната църква е построена преди повече от сто години, тя е малка, тъмна, влажна и напукана от земетресение. Околните села вече имали построени нови съвремени църкви. Всички присъстващи са единодушни, че трябва да се построи нова църква. Избран е строителен комитет с председател о.Ангел Градев“. 
Четири години по-късно о.Ангел отново повдига въпроса за построяване на нова църква: „Сегашната църква е много стара, изпоразвалена, грозяща, представлява опасност в случай на срутване. Да се издигне на нейно място нов храм“. Когато започнали да разрушават старата черква, един работник се качил да събори камбанарията. Като посегнал към камбаната, паднал и загинал. При събарянето загинали още двама души. 
Понесла се мълвата, че духът на дядо Митю не е съгласен да се руши старата църква
Селяните решили да заколят курбан - и след това нямало повече жертви. 
Градежът на новата църква бил съпроводен с множество перипетии. През април 1928 г. настоятелите одобряват проекта за нова църква на арх.Парашкеванов от София, той е предоставен безплатно от „Строително бюро А.Митев и Ил.Говедаров“. Настоятелството възлага на русенския архитект Сава Бобчев да изготви сметките за строежа, за да се проведе търг. От Строителното бюро в София обаче категорично отказват друг архитект да изготвя документацията и да контролира строежа, освен автора на проекта. Настоятелите се обиждат и приемат това за вмешателство в техните работи и през юни същата година се отказват от проекта на арх.Парашкеванов. От софийското строително бюро пък пишат писмо от 4 страници до Доростоло-Червенския митрополит Михаил, в което се оплакват от щръклевското църковно настоятелство. Но очевидно гневното писмо остава без отговор и без последствия. И през септември 1928 г. настоятелството разглежда и одобрява проекта на арх.Сава Бобчев.
На 23 април се провежда търг за изпълнител на строителните дейности - който обаче е анулиран. Протокол на заседание на настоятелството от 25 април 1929 г. съобщава, че е взето решение да се проведе нов търг, тъй като провелият се на 23 април е спечелен от предприемача Димитър Острев, който е дал най-ниската цена, а тя е била с 18 процента над „девиза“, т.е. над определеното. И вторият търг на 30 септември 1929 г. обаче „не е станал“ - от шестимата явили се на търга само един дал своя оферта, а останалите петима отказали да оферират „поради ниските цени в поемните условия“. Едва след третия търг, спечелен от Тотю Пенчев от село Свирци, Тетевенско, работата започва и основният камък на новата църква „Св.Николай“ е осветен на 25 май 1930 г. Строителството продължава три години - до април 1933 г. 
В градежа на църквата се включват и християни, и мюсюлмани. Един от строителите е майсторът каменар с майсторско свидетелство от русенската Търговско-индустриална камара Иван Аврамов. Ето какво разказва неговата внучка Румяна Аврамова: „Дядо е бил неграмотен, а е построил църквата в с. Щръклево. Сеели са много коноп, киснели са го в река Лом и са правели въжета. Дядо се е качвал горе до скалата, дето е срещу воденицата. Режел е голям камък, завръзвал го е с въжето и го е слагал в Лома да кисне 40 дни, след това е вадил камъка и го е слагал горе на високо на преки слънчеви лъчи да престои още 40 дни. Като изсъхнел камъкът, той  го е дялал с чук на няколко места. От това дялане е разбирал каква влага ще има този камък, за да знае на колко метра да забие темелите на черквата. Понеже е бил неграмотен, всеки ден е чупил по една клечка (за да отброява 40 дни). 
За тази работа са му платили 1 дървен сандък бучки захар, 1 сандък брашно мляно на воденицата на Лома, 1 сандък жито и една библия с позлатен кръст 
В периода 1931-1934 г. общината в Щръклево отпуска за строежа на православната църква по 50 000 лева за всяка финансова година. Стойността на целия градеж е 1 967 553 лева. 
Сградата на храма е масивна кръстокуполна базилика с площ около 283 квадратни метра. На западната фасада е монтирана паметна плоча, върху която са написани годините на строежа, името на свещеника и църковните настоятели от времето на съграждането на храма. Новата църква има висока камбанария и три камбани - две по-големи и една по-малка. Малката е онази паметна камбанка от дядово Митюво време.
През пролетта на 1935 година майстори боядисват стените на храма с постна боя, а купола – в небесносин цвят. Майсторът Р.Бобчев, завършил русенското Столарско училище (днес Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“), изработва 25 трона за богомолците. 
Тържественото освещаване на храма е извършено от митрополит Михаил на 21 ноември 1935 г., Архангеловден
Вестник „Вяра и живот“ разказва за това празнично събитие: „Митрополит Михаил в съслужение с протосингела на митрополията и петима свещеници освети новопостроения храм в с.Щръклево, Русенско. Новата църква е една от най-хубавите и големи църкви в цялата епархия. Заслугата за изграждането й се пада най-вече на енорийския свещеник прот.Ангел Градев, който с неизчерпаема енергия се е трудил в продължение на няколко години, докато види края на това дело... След службата комитетът по постройката уреди обща трапеза, на която личаха всички по-видни жители и гости на Щръклево“. 
Изографисването е поверено на именития български художник Никола Ганушев, завършил Академията за изящни изкуства „Албертина“ в Торино и професор в българската Художествена академия, и проф.Христов. За стенописите върху площ от 500 кв. м настоятелството заплаща един милион лева, като сумата изцяло е дарение от жителите на село Щръклево. Автори на резбования иконостас, владишкия трон и проскинитария за миросване са Иван Травницки от София и Иван Касев от село Асеново, Горнооряховско. Иконите пък са дело на известния русенски живописец Димитър Радойков.
Днес това богатство отново впечатлява с цялата си красота. Реставрацията на стенописите е извършена от известния специалист в тази сфера Николай Чергаров. Това е второ възстановяване на изображенията на сцени от живота на Бога и неговия син Христос, на Богородица и други светии. Първото е направено през 1982-1983 г. от група реставратори с ръководител Димитриос Пападакис.
Сега обаче освен възстановяването на стенописите и обработката на иконостаса с препарат против дървояд бяха извършени и много други важни дейности, обяснява отец Георги. Това става със 
солидни средства, дарени от земеделски кооперации, жители на Щръклево и приятели на храма
А благодарение на финансирането по спечелен проект към Програмата за развитие на селските райони са ремонтирани изцяло покривът и фасадата на храма, подновено е дюшемето в църквата, изграден е тротоарът. Селото е много активно, особено ангажирани със съдбата на храма са хората от църковното настоятелство – те за кратко време събраха необходимите средства, с които финансираха реставрацията, но също и изработването на новата ограда, и новата дограма, която бе поставена, добавя о.Георги. И е убеден, че това съпричастие се усеща и по време на празничните служби в щръклевската църква „Св.Николай“, където хората ще се съберат и сега, за да се поздравят с един от знаковите празници за православните - Рождество Христово.