Астрономическата зима започва днес у нас в 11:20 часа, в деня на зимното слънцестоене, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Зимното слънцестоене бележи най-късия ден в годината в Северното полукълбо и най-дългия ден в Южното полукълбо.
Слънцето в София изгрява днес в 7:54 часа и залязва в 16:56 часа. Продължителност на деня е девет часа и две минути. Луната е във фаза два дни преди последна четвърт.
Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя започва със зимното слънцестоене - около 21 декември в Северното полукълбо, и около 21 юни - в Южното полукълбо.
Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември - в Южното полукълбо.
През зимния сезон се измерват най-ниските температури, а в районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и значителни снеговалежи.
Досега декември беше топъл у нас, сега по празниците предстои динамично време, ще има и валежи, които ще попълнят част от нормите за изпълване. Ще има и сняг - някои места в страната ще посрещнат празниците с бяла премяна. Това се очаква да е около празниците за Коледа, съобщи в интервю за БТА климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 
"Но въпреки това застудяване, което се очаква, декември ще завърши с една аномалия за месеца, по-висока от нормата, вероятно около 2 градуса над нормата. Дългосрочните прогнози показват, че не можем да очакваме много зимни явления през януари и февруари, въпреки това има очаквания, че през януари ще има един или два по-студени периода, през които да има снеговалежи и т.нар. ледени дни. За февруари очакванията са да е по-топъл от нормите, но не колкото през миналата година - с 5 градуса. Ледените дни са тези, в които, има отрицателни температури под 0 градуса и през деня, и през нощта", обясни д-р Симеон Матев. 
Очакванията са зимата у нас да е по-топла, с по-малко ледени дни, с по-малко дни със снежна покривка, но вече има деца у нас на 7-8 години, които не са виждали сняг по-дебел от 15-20 сантиметра, който да се задържи, а не само да падне и да се стопи. Това е сериозна индикация, че климатът се е променил и ние трябва да се съобразяваме с него, коментира климатологът от Софийския университет.