През 2024 г. Община Русе няма да получи нито лев от инвестиционната програма за общински проекти, включени в закона за държавния бюджет за 2024 г. Това стана ясно от изнесената информация от зам.-кмета по международни програми и проекти, инвестиции и собственост Златомира Стефанов в отговор на запитване от общинския съветник Деян Герасимов.
Община Русе подаде 19 проекта на обща стойност 66,858 млн. лева по Националната програма за финансиране на инвестиционни проекти. Вече има сключени споразумения за 6 от тях - за рахабилитацията на общинския път Русе - Николово, за облагородяване на общински терен в Русе, за инженеринг на водопровод в кв. Средна кула, за основен ремонт на читалище „Васил Левски“, за инженеринг на канализация в Николово и за инженеринг на водопровод по бул. „Гоце Делчев“. 
Средствата обаче се превеждат след сключване на договор с изпълнител, избран по Закона за обществените поръчки и предоставяне от него на обезпечение. Такива до момента няма, а до края на годината остават броени дни. 
За общинския терен и за читалище „Васил Левски“ има избран изпълнител и предстои да се сключи договор. За водопроводите в Средна кула и по „Гоце Делчев“ има обявени обществени поръчки, но няма избран изпълнител. За общинския път и канализацията в Николово предстои обявяване на процедура по ЗОП, а за останалите обекти са изготвени инвестиционни проекти и са подготвени за сключване на споразумения, обясни Златомира Стефанова.
„Видно е, че през 2024 г. Община Русе ще получи 0 лева за тези проекти. Поемаме дълг, за да финансираме нови проекти, вдигаме данъци. Толкова ли Община Русе нямаше готови проекти, които да входира и вече да ги изпълнява? Няма сключени договори, няма преведени авансови плащания. Напомням, че това означава, че догодина ние няма да можем да входираме никакви проекти, дори да има бюджет за това“, посочи Герасимов.
Стана ясно, че по този въпрос администрацията има различно тълкуване.
По време на изслушване в Народното събрание относно инвестиционната програма за общински проекти Людмила Петкова дава пример: „Община X от обхвата на първа категория е реализирала изцяло проектите си за 2024 г. в размер на 50 млн. лв. (което означава, сключила е споразумение с МРРБ на основание реда, определен в ПМС 11 от 2024 г., получила е авансово плащане, получила е междинно плащане и финално плащане на база извършени фактически разходи). В този случай през 2025 г. същата община ще има лимит от 50 млн. лв. за нови проекти. В случай, че община X получи само авансово плащане през 2024 г. в размер на 10 млн. лв., през 2025 г. общината може да получи 50 млн. лв., включващи остатъка от 40 млн. лв. за изпълнение на проектите от предходната година и 10 млн. лв. за нови проекти“.
Наистина Людмила Петкова подчертава, че тези параметри и този принципен подход ще се приложат само в случай, че през следващите години се запази същият принцип на капиталово бюджетиране, което далеч не е сигурно. Пред държавния бюджет за 2025 г. стоят огромен брой неизвестни и необходимостта от съкращаване на разходи е неоспорима, така че нищо чудно тази инвестиционна програма за общините да падне в жертва на бюджетните съкращения. 
Видно от отчет за изпълнението на проектите по инвестиционната програма за общински проекти на министър Виолета Коритарова, към 30 ноември на общини са изплатени над 300 млн. лева.