Луната е по-стара, отколкото се смяташе досега, с между 80 и 180 милиона години, сочи ново проучване, цитирано от ДПА.  
В изследване, публикувано в списание „Нейчър“, се казва, че скалните проби от повърхността на естествения спътник на Земята са били интерпретирани неправилно.
Трима изследователи от САЩ, Франция и Германия се аргументират, че Луната се е движела близо до Земята по много елиптична орбита. По това време силните приливни сили на Земята бързо нагряват Луната, което я кара да изхвърля големи количества магма от вътрешността си към повърхността. Според учените повечето скални проби от спътника отразяват охлаждането на тази магма, а не нейното формиране. 
Малко след формирането на Земята преди около 4,5 милиарда години, планетата се сблъсква с друго небесно тяло наречено Тея. Ударът изхвърля в космоса големи количества нажежени скали от кората и мантията на двете тела, като по този начин се образува Луната.
Скалните проби, донесени на Земята от астронавтите по време на първите мисии на „Аполо“ и поредица от безпилотни мисии, показват, че повърхността на Луната се е охладила преди 4,35 милиарда години, което се приема за нейната възраст.
Изследователи също откриват кристали от минерал, наречен циркон в лунна скала. Те са по-стари, което поражда съмнения относно предполагаемата възраст на Луната.
Според учените Франсис Нимо, Торстен Клайн и Алесандро Морбидели, естественият спътник на Земята е на възраст между 4,43 и 4,53 милиарда години. Те отбелязват, че това обяснение се вписва по-добре в динамичните модели на образуване на планети в Слънчевата система.