„Не си поставям рамки. Тук-там се появява и нещо извън поезията, най-често есе или разказ. Бих казал, че стихотворенията са ми най-интересни за писане в момента, за по-нататък времето ще покаже.“ Така десетокласникът от МГ „Баба Тонка“ Георги Рашков, който преди няколко дни представи дебютната си стихосбирка „Размисли и страсти“, обясни защо се е насочил към лириката. Модератор на събитието бе госпожа Борислава Грозева - негов учител по български и литература и редактор на книгата.
Георги, с артистичен псевдоним Сталоне Бианко, съвсем наскоро бе гост в рубриката „Младите лица на Русе на вестник „Утро“, където разказа в най-едри щрихи какво стои зад издаването на книгата му. И сподели, че като разберат, че пише, много хора подхождат с голямо недоверие, дори с някаква полуобидна снизходителност към него. Защото се вглеждат във възрастта, а не от творчеството му.
Това не може да не роди ако не огорчение, то поне недоумение. Без да правим сравнения, си задаваме въпроса - ако възрастта е по-важна от идеите, думите и таланта, как ли щяха да погледнат днешните мастити литератори на Христо Ботев? А на Петя Дубарова? Нека тези въпроси останат реторични.
Красива и много истинска изповед - така Борислава Грозева определя „Размисли и страсти“.
„Лична. Дълбока. Аз бях поканена като приятел, като довереник да се докосна до нея. Не бях учител, ментор, ръководител, дори не редактор. Аз бях допусната до една същина, до едно сърце. И ми бе поверено, с цялата чистота на ръцете си, да повдигна съвсем лекичко булото на неразкритото. Нищо повече. А всъщност бе много повече от всичко. Както казах на представянето, Георги Рашков е много повече от видимото, има много лица. С някои крещи, с някои кърви, с други обича. Невъзможно е да бъде познат нито от страстите, нито от размислите му. Истинска смелост бе да прочете трите творби, които никога не публикува. Във време, в което изкуствен интелект пише домашни, той дръзва да размишлява; когато, седнали един до друг, изпращаме съобщения, вместо да общуваме - той говори открито; когато забравяме - той припомня... Какво тук значи някакъв редактор? Аз бях довереник, който имаше възможност да сподели, да подкрепи, да бъде с и до един млад човек, който съблече дрехите на забравата и безразличието“, казва тя.
А по думите на Георги Рашков точно директността му е „циничното“ в социалните му стихотворения, но това не го плаши. Смята, че въпросите трябва да се поставят в пряк текст, защото повечето метафори няма да бъдат разбрани от по-голямата част от обществото.