„Дунав“ беше на крачка от сензация в турнира за купата на България. „Драконите“ загубиха в София срещу „Левски“ с късен гол в 78-та минута, но бяха достоен опонент на именития си съперник. Ако чудесно ръководилият мача съдия като цяло Любослав Любомиров бе на същата висота и в добавеното време, столичани щяха да бъдат вкарани в неизвестността на продълженията. А там, както показва опитът, всичко може да стане.
При резултат 0:1 дунавци развиха страхотна контраатака, Мариян Вангелов се озова на чиста позиция срещу вратаря и миг преди да стреля, бе подсечен в гръб от Килиан ван дер Каап. Чиста дузпа! Любомиров обаче изтълкува ситуацията като коректен шпагат. Толкова коректен, че пребитият Вангелов рухна и едва продължи.
Реферът обаче даде дузпа за „Левски“ при следващата атака. Отличният вратар на „Дунав“ Даниел Николов, който направи само една грешка за цял мач, отрази изстрела на Марин Петров, когото нашите медии изпращат от известно време чак в „Милан“!
Отборът на „Левски“ беше обезличен през първото полувреме. „Дунав“ даже имаше две ситуации за гол - Денислав Минчев отправи коварен далечен удар, а Радослав Апостолов уцели гредата след технично отиграване.
Софиянци понатиснаха след почивката основно с балонни топки, но Николов се справи с три опасности пред вратата си. Голът на Килиан ван дер Каап, за когото някои издания се произнесоха като герой на мача, всъщност си беше нелеп автогол. Евертон Бала центрира от корнер, мократа топка се плъзна коварно по външната част на обувката на капитана Камен Хаджиев и пое неспасяемо към долния ляв ъгъл. Така или иначе тя щеше да се озове в мрежата, но нидерландецът я довкара за всеки случай буквално от голлинията.
Анализът на капацитетите след мача бе, че „Левски“ изнесъл слаба продукция. Не, „Дунав“ не позволи на съперника си да покаже друго лице. Всички футболисти на старши треньора Георги Чиликов се биеха за първа топка, изпреварваха съперниците си и ако бяха развили по-търпеливо и с класа някои доста перспективни атаки, щяха да смълчат трибуните на стадион „Георги Аспарухов“. Беше удоволствие да се види как „Дунав“ играе като равен с равен, със самочувствие и смелост. Както коментира по Дарик левскарският гуру Томислав Русев, „кой знае каква разлика между елитния столичен тим и „драконите“ не се видя“.
Русенският отбор нямаше да спечели купата - това е ясно на всички - но направи един от мачовете си, които историята ще помни. Особено впечатляващ беше характерът на отбора. Явно изненадващите за мнозина думи на Чиликов преди мача, че момчетата му се готвели през седмицата за изпълнение на дузпи, не са били празни приказки. Браво и на старши треньора, който, притиснат до стената от липсата на резерви, бе записал от в тимовия лист трима юноши.
 С такъв „Дунав“ Русе може да се гордее и да мечтае.