Есперанто е език на надеждата, любовта, приятелството и мира, каза за БТА председателят на Есперантския дом за култура (ЕДК) "Д-р Иван Кирчев" в Разград Димитринка Катева.
Днес, 15 декември, есперантистите по света честват рождения ден на инициатора и създател на международния език eсперанто д-р Людовик Лазар Заменхоф.
В Разград традиционно на тази дата ЕДК и Есперантското дружество "Л. Л. Заменхоф" посвещават и провеждат различни инициативи, наречени „Дни на Заменхоф“. Тази година културният дом и дружеството ще честват 100-годишнината от рождението на есперантистите Уилям Уолд и Марджъри Болтън. Събитието ще се състои на 16 декември в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Присъстващите ще се запознаят с живота и творчеството на двамата световноизвестни английски есперантисти, посочи Катева.
Тя обясни, че името на езика произлиза от псевдонима (д-р Есперанто), под който неговият създател публикува първата книга - учебник по есперанто за руснаци. Псевдонимът буквално означава „който се надява“.
„Първата книга“ (Unua Libro) излиза от печат на 26 юли 1887 г., след като Заменхоф, който по професия е очен лекар, е работил по нея около десет години. По тази причина датата 26 юли се празнува като Международен ден на есперанто (Esperanto tago). Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване език, който да служи като помощно средство в международните общувания и по този начин по-скоро да допълни, отколкото да измести всички останали естествени езици. Изразителен, точен, благозвучен, чрез есперанто могат да се предадат всички тънкости на мисълта, убедена е Катева. Тя добави, че вече 137 г. езикът се тества успешно в различни сфери на човешката дейност. По думите й днес хората от цял свят могат да го ползват, да общуват помежду си, да четат художествена и научна литература. 
Есперантското движение в Разград има дълга и богата история
В Разград есперантското движение има дълга и богата история. За съжаление, все още не можем да посочим точната дата и година на създаването на есперантска организация в нашия град и приемаме за начало посочената във вестник „Разградско слово” от 6 януари 1924 г., разказа Димитринка Катева. Тя обясни, че в този брой изданито информира за създаването на есперантска група, която се състои от 50 членове и за организирането на безплатен курс за желаещи да изучават международния език. Записванията на нови курсисти стават в тогавашната книжарница „Есперанто”. Според Димитринка Катева тази информация доказва, че есперантисти в Разград е имало и преди тази година. По думите й по време на Втората световна война в движението се получава значителен застой, за да се възроди отново през 1959 г. Тогава разградските есперантисти възстановяват есперантското дружество в града, което приема името на д-р Заменхоф. 
През ноември 1984 г. в Разград е учреден първият Есперантски дом за култура. Основната задача, поставена тогава и валидна и до днес, е разпространението на българската и световна есперантска култура в страната и чрез езика есперанто българската по света. Задача, с която ръководството на Есперантския дом се справя много успешно вече 40 години, отбеляза председателят на ЕДК Димитринка Катева.
Тя каза, че още почти в началото на своето създаване Есперантският дом организира своя празник, станал вече традиционен - есперантска творческа среща "Абритус", известен сред есперантистите у нас и по света като ЕКРА. Есперантският празник се провежда от 1990 г. до сега без прекъсване, като в основата му са залегнали двете творчески прояви – Международният конкурс за поезия и хумор и Националният конкурс за превод от български на есперанто.
През годините се организират срещи с творци и общественици, изложби, вечери на поезията, музиката, изобразителното изкуство, премиери на новоизлезли книги, спонсорират се есперантски автори, провеждат се целогодишни и краткотрайни курсове по есперанто, посочи Катева. Тя добави, че с голям интерес и участие на чуждестранни есперантисти са проведени две значими събития - Международна есперантска Дунавска среща през 1999 г. и Балканска есперантска среща през 2016 г., по програмата на която е проведена конференция на тема "Развитие и чистота на международния език есперанто" с лектори от България, Хърватия, Сърбия. 
Една от най-светлите личности в разградското есперантско движение е Стефан Минков
Една от най-светлите личности в разградското есперантско движение е Стефан Минков, чиято 140-годишнина бе отбелязана през 2023 г. Той се запознава и контактува със самия създател на есперанто – д-р Лудовик Л. Заменхоф, а също и със световноизвестния руски писател Лев Толстой, който също е бил есперантист, разказа още Димитринка Катева.
Тя отбеляза, че чрез есперанто Минков посещава Великобритания, Ирландия, Америка, а като втори механик на кораб „Сен Жан” стига чак до Огнена земя. През 1911 г. се завръща в България и учителства в Механо-техническата гимназия в София. Същата година официално е назначен от министър Омарчевски за преподавател по есперанто в Трета мъжка гимназия „Гладстон”. По-късно е и преподавател в Механо – електротехническия институт. Издава и първия учебник по механика. Доживява до 99-годишна възраст, като 62 от тях посвещава на есперанто. Почетен член е на Световната есперантска асоциация и на Българския есперантски съюз. Неговата дъщеря Стефка поема пътя на баща си и дълги години е председател на едно от софийските есперантски дружества, допълни Димитринка Катева. 
Високо ниво на есперантската дейност в Разград 
Благодарение на всеотдайността и ентусиазма на разградските есперантисти е постигнато високо ниво на есперантската дейност в града, каза Димитринка Катева. Тя изрази надежда, че то ще се запази и ще продължи в същия дух напред във времето.
Катева отбеляза, че преди години в Разград езика есперанто са говорили около 60-65 души, сега техният брой е по-малък, като повечето са възрастни хора. Членовете, посещаващи Есперантския дом за култура, са около 30, като не всички говорят езика и това е един от основните проблеми на есперанто, посочи председателят на разградския есперантски дом. Тя добави, че младите хора предпочитат да учат английски. Но това по думите й е проблем, който не е само на разградското или българското есперантско движение, но и на световното.