Общо 730 млн. лева финансов ресурс, но и някои предизвикателства очакват местните инициативни групи у нас, каза експертът Нели Кадиева
Следва пълният текст на интервюто:
Каква е посоката, в която ще трябва да вървят местните инициативни групи у нас? На какъв финансов ресурс ще може да се разчита?
За съжаление, прилагането на подхода ЛИДЕР/ВОМР за периода 2023 – 2027 г. закъсня значително. Съгласно европейския регламент трябваше МИГ да започнат да изпълняват стратегиите си до декември 2023 г. За програмен период 2021 – 2027 г. беше предвидено многофондово финансиране на подхода ВОМР – тоест, освен от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, финансиране да може да се получава и от Европейския социален фонд + (Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програма „Образование“), и от Европейския фонд за регионално развитие (Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и Програма „Околна среда“). Това щеше да осигури възможност за балансирано и интегрирано развитие на селските райони. Този многофондов подход не можа да се осъществи. Беше взето решение – през септември 2024 г., да се прилага еднофондово финансиране от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, с допълващо финансиране от останалите фондове/програми. Планираният ресурс за ВОМР е около 730 млн. лева.
Бих искала и да благодаря на министъра на земеделието и храните Георги Тахов, и специално на заместник-министър д-р Лозана Василева, които направиха необходимото и положиха много усилия да се „отпуши“ процеса по прилагане на подхода ВОМР.
В тази връзка има ли предизвикателства, с които местните инициативни групи ще трябва да се справят? Колко МИГ членуват към момента в Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа"?
Планирано е в периода януари – март 2025 г. да се отвори покана за подбор на Стратегии за ВОМР, след като бъдат изготвени и публикувани насоките за кандидатстване и изпълнение на стратегиите. Промяната в правилата за прилагане на подхода ВОМР означава и преработване, промяна на разработените до момента (през 2023 г.) стратегии за местно развитие от МИГ от България, и това е първото предизвикателство за следващата година.
В Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа" членуват 59 местни инициативни групи, от които 57 изпълняващи в момента стратегии. Общо работещите МИГ за периода 2014 – 2023 г. са 64.
Откога България членува в Европейската ЛИДЕР асоциация за развитие на селските райони? Имала ли е досега страната ни представител в Управителния съвет на ЕЛАРД?
Европейската ЛИДЕР асоциация за развитие на селските райони (ЕЛАРД ) е международна организация с нестопанска цел, създадена да подобри качеството на живот в селските райони и да поддържа населението им чрез устойчиво, интегрирано местно развитие. Отличителна черта на ЕЛАРД е, че обединява местни инициативни групи, ангажирани с включването на всички заинтересовани страни в развитието на селските райони на местно ниво. Европейската ЛИДЕР асоциация обединява почти 2600 местни групи за действие и местни групи за действие в областта на рибарството от 29 страни, включително от страни, които не са членки на Европейския съюз, но са приели и прилагат подхода ЛИДЕР. До 2018 г. България не е участвала чрез свои представители в ЕЛАРД.
Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа" членува от 2017 г. в ЕЛАРД (от 2020 г. като редовен член). На 4 декември тази година в Брюксел се проведе общо събрание на ЕЛАРД, на което бяха избрани нов президент – Пьотр Садлока, президент на Полската мрежа на МИГ, и вицепрезиденти – Мария-Хосе Мурциано, Испанска мрежа за развитие на селските райони, и Иро Цимпири, Гръцка мрежа на МИГ. За нови членове на Управителния съвет на ЕЛАРД (Council) бяхме избрани аз и Габриел О'Конъл, Ирландска мрежа за местно развитие. За пръв път България има представител в управлението на Европейската ЛИДЕР асоциация за развитие на селските райони. В ЕЛАРД членуват организации от Австрия, България, Чехия, Хърватия, Дания, Естония, Финландия, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Република Ирландия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция, както и от страни извън ЕС – Република Молдова, Република Северна Македония, Сърбия.
Какво носи за страната ни това членство?
Членството на българска организация, представляваща интересите на МИГ – Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа", носи ползи и възможности както за местните инициативни групи от страната, така и за местните общности от селските райони, в няколко направления. От една страна, това е принадлежност към голямо европейско семейство, което дава възможност да участие при разработването на политиките за развитие на селските райони на ниво ЕС. И в същото време, да се транслират тези европейски политики на наше, национално ниво. Например, усилията на ЕЛАРД и на нашата асоциация допринесоха за отделянето на по-висок процент – 8%, от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. за подхода ЛИДЕР - „Водено от общностите местно развитие" (ВОМР). От друга страна, членството на българската ЛИДЕР асоциация в ЕЛАРД дава възможности за контакти, партньорства и сътрудничество между МИГ от България и техните колеги от Европейския съюз чрез участие в международни конференции и събития, организирани от Европейската ЛИДЕР асоциация. Още през 2018 г. Асоциация „Българска национална ЛИДЕР мрежа" беше съорганизатор заедно с Министерството на земеделието и храните на международна конференция по подхода ЛИДЕР, в която участва голяма делегация от ЕЛАРД и МИГ от много страни на ЕС. Тези международни контакти подпомагат българските МИГ да обменят опит, знания и иновативни практики и по този начин – да развиват по-успешно своите територии.
А с какво Местни инициативни рибарски групи, които продължават да се учредяват в някои региони в страната, ще подпомогнат развитието на селските райони?
Местните инициативни рибарски групи работят в България от повече от 10 години с финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Целите са увеличаване на екологичната, социалната и икономическата устойчивост на рибарските територии, зависими от риболова и аквакултурите, гарантиране на оптимална добавена стойност и осигуряване на подкрепа на местните икономики. Чрез прилагане на стратегиите за ВОМР се очаква запазване и развитие на икономическите, човешките, социалните и културните ценности, включително природно и подводно наследство, опазване на околната среда и оползотворяване на възможностите на местните общности, диверсификация, добавяне на стойност и насърчаване на иновациите на всички етапи от веригата за доставка на продукти от риболов и аквакултури и др.
В момента се подготвят Стратегиите на рибарските групи – съществуващи и новоучредени, с финансиране от Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 – 2027 г.