Благотворителната дискусия „Искам да ме чуете“ постави във фокуса си развитието на деца и младежи с увреден слух. Експерти, родители и деца споделиха своя опит да се намерят решение на някои от предизвикателствата след поставянето на диагнозата. Събитието беше организирано от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и се състоя в Българския културен център в София.
По време на дискусията беше засегната темата за новите устройства, които подобряват слуха и помагат на децата да живеят по-пълноценно. Дискутирана беше и темата за приемането на децата с увреден слух в обществото и за приобщаващото образование.
Нашата цел на първо място е да привлечем вниманието към хората, които ежедневно се сблъскват с трудностите, да покажем солидарност, заяви евродепутатът Кристиан Вигенин. Сред най-важните европейски и български ценности е това да бъдем съпричастни да помагаме на хората в нужда, посочи той. Вигенин припомни, че в България беше приет закон за жестовия език, както и за това, че спешният телефон 112 вече е достъпен за хора с увреждания.
Днешната ни задача е ясна - да се вслушаме в експертите, за да може със съвместни усилия да разберем какво точно можем да направим като обществото, но и като законотворци, каза евродепутатът Цветелина Пенкова. Само с обединени усилия можем да постигнем промяна, смята тя. Народният представител от "БСП – Обединена левица" Петя Цанкова изказа уважение към хората, които работят с деца с увреден слух. Тя благодари за усилията на сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух – Ардус“.
За родителите е важна подкрепата от специалисти, потвърди председателят на сдружението Мария Кръстева. По думите ѝ, веднага след като чуе диагнозата, родителят преминава през тежък период, в който въпросите са много. Като организация ние се опитваме да информираме семействата за новите възможности, за да имат те информиран избор за развитието на своето дете, обясни експертът. Кръстева каза, че има син на 35 г., който е с увреден слух. Тя сподели, че въпреки неговата възраст продължава, като майка, да се тревожи за него. Кръстева постави въпроса за необходимостта учителите да бъдат по-добре подготвени за работа с деца със специални образователни потребности (СОП).
Анна Димчева, която също е родител на дете с увреден слух, каза, че при поставянето на диагнозата е имало период на лутане. Тя изказа мнение, че са предвидени малко часове за рехабилитация за деца с увреден слух в детски градини и се налага родителите да търсят частни занимания. Димчева отбеляза също, че слуховите импланти не са евтини, а на родителите се налага да се тревожат и за финансовата част за осигуряването на най-необходимото за развитието на своето дете. Родителят иска да види, че детето му ще може да се справя само в живота, че ще се развива като всички останали и един ден ще успее да създаде семейство, каза майката. Димчева отбеляза също, че едва след втората година на детето семейството е разбрало за проблема.
Има задължителен слухов скрининг още след раждането на бебето, каза проф. Диана Попова, ръководител на Клиниката по УНГ болести към УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“. Тя подчерта необходимостта от въвеждането на задължителен скрининг на слуха в предучилищна възраст. По думите ѝ, в момента в някои градини такъв се осъществява по инициатива на специалисти, но това трябва да стане задължително. Намалението на слуха може да е в различни степени и етапи. Има група деца, при които намалението на слуха настъпва след раждането и началният скрининг успява да установи проблема, но на по-късен етап също може да се появи намаляване на слуха, обясни специалистът.
Проф. Попова смята, че родителите трябва да бъдат внимателни и в решението си каква форма на учене ще изберат за децата си. В масовите училища не винаги може да има интеграция, може да се случи децата със СОП просто да седят и да не им се обръща необходимото внимание, тогава това е загубено време, коментира тя. В специална среда може да се постигне по-голям успех, посочи специалистът.
Директорът на Специално училище за ученици с увреден слух Севдалина Джонгарска каза, че в учебното заведение приемат деца още от яслена група. По думите ѝ, те се учат успешно, но има проблем с намирането на реализация след завършване. Невена Николова, която е заместник-директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в София, посочи, че в областните градове в страната има такива центрове. Тя каза, че за последните около четири години в тези места са били подпомогнати около 271 деца.
Липсата на звена за ранна интервенция отбеляза проф. д-р Неда Балканска, ръководител на катедра „Специална педагогика“ към СУ „Св. Климент Охридски“. Тя също изрази мнение, че родителите трябва да бъдат подкрепени от специалисти още в началото, за да могат по-лесно да начертаят пътя на развитие на детето си. Задача на държавата е да поеме ангажимент и да осигури тази подкрепа, каза тя.
По време на събитието студентката Добрина Петранова каза, че е успяла да учи висше образование. Много обичам да снимам портрети, пейзажи, разказа тя. Венцислав Велев е успял да учи в Националната гимназия за древни езици и култури и вече е 12-и клас, а в бъдеще  мечтае да се занимава с археология. Третокласникът Мирослав Манов е ученик, който се е посветил на хореографията.
Гостите на събитието имаха възможност да купят с благотворителна цел ръчно изработени коледни изделия от деца с увреден слух.