Проф. д-р Миглена Георгиева, дм, е родена във Варна през 1961 г. Възпитаник е на IV ЕГ „Фредерик Жолио Кюри“ с преподаване на френски език, в която се дипломира с отличен успех. Завършва медицина през 1986 г. в Ленинградския педиатрически медицински институт с пълно отличие. През 1996 г. защитава дисертация в областта на детската гастроентерология. През 1992 г. придобива специалност по детски болести. През 2005 г. -  специалност по детска гастроентерология. През 2010 г. се хабилитира към Катедрата по педиатрия и медицинска генетика в Медицински унивреситет - Варна. През 2018 г. придобива специалност по хранене и диететика. През 2021 г. става професор към Катедрата по педиатрия. От 1.04.2014 г. и понастоящем е началник на Втора детска клиника към УМБАЛ „Св.Марина“ - Варна. Работи в областта на детската гастроентерология и хранене. Има специализации в Полша, Словения, Испания и Австрия. Има над 300 публикации и участия в български и чужди списания, конгреси, конференции. Съавтор е на 6 монографии, студии и ръководства. Основните теми, по които работи, са функционални гастроинтестинални заболявания, Helicobacter pylori инфекция, целиакия, хранителна алрегия, хронични вирусни хепатити, муковисцидоза, аутизъм. Директор е на Експертния център по кистична фиброза от 2020 година. Ръководител е на два проекта към „Фонд наука“. Под нейно ръководство са защитени три дисертации и се разработват още четири дисертационни труда. Избрана е за „любим преподавател“ на студентите по медицина, випуск 2014 и 2016 г.
Член е на Българската педиатрична асоциация (заместник-председател), Българското научно дружество по гастроентeрология, Българския лекарски съюз, ICMART, Societе Franсaise de Pеdiatrie, ESPGHAN, ESPEN. Председател е на Българското дружество по детска гастроенетрология, хепатология и хранене от 2015 година (БДДГХХ).
Като зам.-председател на Българската педиатрична асоциация проф. Георгиева бе гост на научната конференция „Горещи точки в педиатрията“, която се проведе в Русе. С нея разговаряме за правилното поведение при отглеждането на бебетата, как, кога и дали изобщо да се дава вода на кърмачетата и кога трябва да започне тяхното захранване с твърди храни. Развенчаваме митове и заблуди в полза на младите родители.

- Проф. Георгиева, трябва ли на кърмачето да се дава вода, ако майката все още го кърми?
- Преди около 15 – 20 години имаше такъв „повей“ – да не се дава вода на кърмачетата, които са хранени с кърма, защото в първобитно-общинния строй на децата не е била давана вода. Стигало се е до безумието, че кърмачето не може да получи една капка вода и че не трябва да я получава. Аз обаче винаги съм задавала въпроса: Откъде сте сигурни, че когато е живеело в пещерите, кърмачето не е близало вода от стените?. Има състояния, които са абсолютно противопоказни за лишаване от вода – това са: висока температура на въздуха, висока температура на детето, жълтеница, диария, повръщане. Освен това, има индивидуална чувствителност към водата. Едно дете може да бъде предразположено да приема малко по-голямо количество вода, а друго може да бъде предразположено да приема по-малко количество. Ние се отказахме от това недаване на вода, защото водата е от изключителна важност за организма. В крайна сметка, ние в голям процент сме съставени от вода. Значи
на кърмачето, дори когато се кърми, трябва да му бъде предлагана една глътка след всяко кърмене
а някои деца могат да поискат и малко повече вода. 
- Това не пази ли и от гъбички в устата?
- Пази от гъбички, пази и от различни инфекции в устата. Разбира се, не трябва и да се прекалява. Всяка една възраст има определено количество вода, която трябва да се приема. Едно дете до 6-ия месец би трябвало да изпива не повече от 100 мл вода за 24 часа, защото пък иначе ще го лишим от мляко – тоест ще напълним стомахчето с вода, а няма да бъде напълнено с мляко. Някои от по-големите деца, след 6-ия месец, имат нужда от между 50 – 100 до 200 мл течност. Така че особено когато захранваме, водата трябва да бъде абсолютно включена. Когато детето се храни с продукти с краве мляко, независимо че това са млека за кърмачки и те отговарят на стандартите за хранене, също трябва да се предлага допълнително вода. 
- Казахте захранване. Това захранване обаче сега е модерно да се отлага във времето, защото детето получавало едва ли не всичко необходимо с кърмата и храните били предизвиквали алергии?
- Груба грешка! В края на 2023 година, през месец декември, излезе разпореждане на Световната здравна организация, а по-късно това беше преразгледано от Европейската асоциация по детска гастроентерология, патология и хранене. Изрично се казва, че
захранването трябва да започне от 4 месеца и 1 седмица, най-късно до 27-та седмица
Млякото, кърмата и млеката за кърмачки се явяват малък източник на желязо. Това означава, че не само ще имаме анемия, когато захранваме късно, но и желязото има огромно значение за когнитивните възможности на човека, тоест колко той е умен. Така че захранването задължително вече се насочва за след 4 месеца и 1 седмица, няма значение кърмене или хранене с млека за кърмачета. 
- И първата храна е?...
- И първата храна е каша – тя е по-лесно смилаема, съобразно дефекацията на детето, тоест как то ходи по голяма нужда. Ако то е склонно към диарии, съответно се препоръчва оризова каша. Ако то е склонно към запек, се препоръчва овесена каша. При неутралните, тоест нормални дефекации,
може да се започне с елдена, овесена или царевична каша
Така че това са кашите, които предлагаме. Втората храна е зеленчуковото пюре и веднага след това – зеленчуково-месното пюре. След това жълтъкът, рибата и т.н. 
- А плодовете?
- Плодовете влизат веднага след кашите, паралелно с тях. Обикновено кашите са или чиста каша, или комбинирана с плод – например елдено-крушова каша. 
- Всяка крайност вреди, но при бебетата това е от голямо значение?
- Разбира се, от огромно значение! И другото, което искам да предупредя майките: аз имам майки - особено интелектуалки – които държат децата си на кърмене до 7 - 8 месец. Изключително трудно е захранването, детето не иска друга храна освен кърма. Вкусовете трябва да се възпитават в този период – между 4-ия и 6-ия месец. И сега другото, с което ще завърша:
предлага се алергизиращите храни да бъдат въвеждани в този прозорец, между 4-ия и 6-ия месец
- Така всъщност отпада аргументът с алергиите?
- Да, това е между 4-ия и 6-ия месец. Включително жълтъкът, фъстъченото масло – което не е характерно за България – рибата, кравето мляко трябва да се дават в този прозорец, за да се изработи толеранс.

Ася ПЕНЧЕВА,
кореспондент на БНР в Русе