Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмът „стара кримка“ означава опитен, обигран човек. Произходът му е установен от Т. Добрев и е свързан със следните факти от историята на оръжейното производство.
Обикновено всяко новосъздадено оръжие (револвер, пистолет, пушка, автомат) се назовава по името на създателя си. Пушката „кримка“ също така носи името на своя конструктор – чеха Силвестър Крнка, полковник от австрийската армия и собственик на оръжейна фабрика в Прага през 60-те години на XIX век. Тя е приета на въоръжение през 1867 година. През Руско-турската война (1877-78 год.) по-голямата част от руската армия е въоръжена с този вид пушка.
При изговарянето на названието „крнка“ русите вмятат звука ы след втората съгласна на думата, за да отстранят натрупването на четирите съгласни. Затова съществителното име крнка в Русия се изговаря крынка. У нас по време на Руско-турската война (1877-78 г.), а и години по-късно, то се произнася „кринка“. Замяната на звука ы с и е естествена при заемане на думи от руския език в нашия (вж. напр. Рыбаков и Рибаков; Куйбышев и Куйбишев; Злынка и Злинка, Всходы и Всходи). 
В българския език думата кринка претърпява още една фонетична промяна: съгласната н пред задноезичната „к“ се разподобява в „м“. Този вид разподобяване се наблюдава и в други думи. Народът изговаря например „бръмка“ вместо „брънка“ (вж. старобълг. „бръня“ – „броня‘), „плюмка“ вместо „плюнка“ (срв. глагола „плюна“), „шумка“ вместо „шунка“ (вж. нем. Schinken, произнасяна Schunke в южнонемските диалекти). 
След като думата „кринка“ започва да се изговаря като „кримка“, настъпва и промяна в нейното значение: пушка от времето на Кримската война. Промяната се извършва по народна етимология и не се подкрепя от историческите факти, защото Кримската война (1853 – 1856 г.) се води значително по-рано от създаването на тази пушка. След въвеждането на модерните за онова време пушки манлихер (1888 г.), кримката започва да се преценява като нещо наистина много старо. Тогава възниква и фразеологизмът стара кримка.

Иво БРАТАНОВ