Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“. Приза той спечели с романа си „Градинарят и смъртта“. Авторът получи статуетката „Орлето на Хеликон“ на церемония тази вечер.
Благодаря на журито, защото една награда се прави от журито и от номинираните хора, каза Господинов. Той отбеляза, че е радостен, че на събитието присъстват много хора от литературните среди. Бил съм номиниран за други награди, на които съм бил единственият в публиката, защото всички други, разбирайки, че няма да вземат наградата, не са идвали, посочи писателят.
„Хубавото тук е, че имаме номинирани хора и сме заедно. И това е някакъв нов език, който трябва да се опитваме да показваме, защото така се прави среда и защото литературата е нещо, което като го скъсаш три пъти на пет години, много трудно се възстановява“, каза Георги Господинов. По повод „Градинарят и смъртта“ той обясни, че книгата е за това хората да се осмелят да говорят за трудни теми.
Наградата му бе присъдена от жури в състав Бойко Ламбовски, Емануил Видински, доц. Юрий Дачев, доц. Елка Димитрова и проф. Кирил Топалов, който бе председател за втора поредна година.
„Аз мисля, че българският писател пише не, за да бъде номиниран, не, за да получава награди, а ако има какво да каже и ако може да го каже. Това е смисълът. Ако нямаш какво да кажеш, не се хващай да пишеш. Бъди добър читател. Не е малко това един човек да бъде добър читател и е по-добре, отколкото да бъде лош писател“, каза проф. Топалов.
Той отбеляза, че като член на журито на литературната награда е прочел много хубави книги. „Много харесах женската проза, която се пише в момента в България. Има много добри жени разказвачи. Това рядко се среща в една литература“, посочи Кирил Топалов.
Общо 90 заглавия са били прочетени от представителите на журито, разказа Бойко Ламбовски. От тях са избрани 12 номинирани. Освен „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, номинираните книги бяха още „Луничави разкази“ на Здравка Евтимова, „Рана“ на Захари Карабашлиев, „Чакалнята“ на Деница Илчева, „Ане“ на Камелия Панайотова, „Светулки зад решетките“ на Мира Добрева, „Извън обхват“ на Евгени Черепов, „Годината, която започна в неделя“ на Яница Радева, „Машина за пуканки“ на Михаил Стоянов, „Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова, „Слънчогледови деца“ на Кристина Терзийска и „Ти, подобие мое“ на Радослав Бимбалов.