Цикълът „Петите симфонии“ на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна продължава с представянето на Петата симфония на Сергей Прокофиев. Концертът е тази вечер във Фестивалния комплекс. Диригент на оркестъра на Варненската опера е Григор Паликаров. Зрителите ще чуят и Концерта за цигулка и оркестър № 1 на Дмитрий Шостакович в изпълнение на Светлин Русев, който ще свири с тристагодишната цигулка „Страдивариус“, която наскоро му бе предоставена от държавата. 
Цикълът започна през 2023 г. с два концерта, в които бяха изпълнени Пета симфония на Густав Малер и Пета симфония на Пьотр Илич Чайковски, припомнят от операта. Тази година прозвуча Пета симфония на Дмитрий Шостакович, а за последния концерт, който ще бъде през март 2025 г., диригентът се спира на Пета симфония на Лудвиг ван Бетовен.
По думите на Паликаров произведението на Прокофиев е знаково за симфонизма на XX век. То е създадено от композитора, след като повече от 10 години не твори в жанра, а пише много други творби, които му носят популярност. Така целият натрупан в тези години опит се излива в един мащабен опус, който се появява в края на Втората световна война. Премиерата съвпада с последните битки, които се водят на руска територия, когато се преминава към настъпление срещу окупаторите и витае всеобщо очакване за победа. Според диригента Петата симфония на Прокофиев не отразява директно войната така, както примерно Седмата и Осмата симфония на Шостакович, но тя е всичко, което един композитор преживява в този момент и пречупва през своята художествена призма. Неговият странен и причудлив свят, наситен със своеобразен сарказъм, странен хумор и пречупени образи, ни пренася в една по-интересна и по-красива действителност от тази, в която реално живеем. Симфонията е написана в светли краски, излъчва завладяващ позитивизъм и е приета много радушно, посочва той.
Самият Светлин Русев е предложил да изпълни концерта на Шостакович, който е написан три години след Петата симфония на Прокофиев, вече в един различен исторически период, в който и двамата композитори, както и други техни колеги, попадат под критиките на Жданов, тогава комисар по културата на СССР. Нападките към тях са, че не отразяват прогреса и светлото бъдеще и че в музиката им не се експонират в достатъчна степен оптимизмът и позитивизмът на съветския човек, а прозират формализъм, упадъчност и залитане към западни тенденции, припомня Паликаров. По думите му Шостакович дълбоко изстрадва общественото порицание, принуждава се да напусне Консерваторията в тогавашния Ленинград и да пише възхваляваща строя музика, за да изхранва себе си и близките си. Концертът му за цигулка и оркестър, породен от близкото приятелство с големия цигулар Давид Ойстрах, остава седем години в забвение. Премиерата е на 29 октомври 1955 г., две години след смъртта на Сталин, когато Шостакович чува своето произведение за пръв път.
Диригентът припомня и друга любопитна подробност. Прокофиев има нещастната съдба да почине в един и същ ден със Сталин и кончината му е засенчена от смъртта на „вожда“, а във вечния му път го съпровождат само най-близките. В тази плетеница от човешки съдби има много знаци и събития, от които ние, хората на XXI век, не сме си взели поука, за съжаление. Това послание също е залегнало в нашия концерт, в който с музиката на Прокофиев и Шостакович ще празнуваме най-голямата победа - победата на изкуството над реалността и времето, посочва още Григор Паликаров.