На 10 декември 1999 г. в Хелзинки (Финландия) България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия получават официално покана за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз, по време на среща на Европейския съвет, по информация на отдел "Справочна" на БТА. Официално преговорите започват на 15 февруари 2000 г. Турция получава статут на кандидат за членство.
Европейският съвет в Хелзинки одобрява и създаването на Европейски сили за бързо реагиране (ЕВРОФОР) с численост от около 50 – 60 000 души, които да могат да действат в кризисни условия на територията на Европа.
БТА информира за решенията на Европейският съвет в Хелзинки:
ЕС иска да създаде нов облик на Европа на срещата на върха в Хелзинки
Хелзинки 10 декември 1999 г. /БТА/ Под надслова "В новото хилядолетие Европа с нов облик" днес в Хелзинки се открива срещата на Европейския съвет на равнище министър-председатели на 15-те страни членки. На нея ще бъде отправена официална покана за започване на преговори за присъединяване към съюза на още шест страни - България, Латвия, Литва, Малта, Румъния и Словакия. Турция очаква да получи статут на потенциална кандидатка за членство в Европейския съюз (ЕС), за който чака от много години. По всяка вероятност ще го получи, но до последния момент ще се водят пазарлъци по въпроса с Гърция, която поставя известни условия. ИТАР-ТАСС съобщава, че в документите на френски език, раздадени на журналистите в Хелзинки се говори, че ЕС предстои да стане 28-членен – 15-те сегашни членки, шестте страни, с които от две години се водят преговори за присъединяване и шестте плюс Турция, които ще получат сега покана за преговори.
За пръв път в историята на ЕС ще бъде приет документ за военно-политическо сътрудничество в областта на сигурността. Принципите на това сътрудничество бяха формулирани в обсъдения в началото на седмицата от външните министри на 15-те доклад, носещ заглавието "Засилване на общата европейска политика в областта на сигурността и отбраната". Документът предвижда до 2003 година ЕС да има корпус за бързо реагиране с численост 50 000-60 000 души, който да бъде изпращан в зони на локални конфликти за срок до две години. 
*****
България получи покана заедно с още пет страни за преговори за присъединяване към ЕС
Хелзинки, 10 декември 1999 г. /БТА/ България ще започне преговори за присъединяване към ЕС през февруари догодина. Говорител на финландското президентство съобщи, че Евросъюзът ще започне преговори през февруари 2000 г. с шест нови държави, предаде АФП. Европейският съюз реши да покани България, Румъния, Латвия, Литва, Словакия и Малта да започнат преговори за присъединяване на днешната си среща на върха в Хелзинки. Така ЕС ще води едновременно преговори за присъединяване с общо 12 държави. Първите шест – Полша, Чехия, Унгария, Естония, Словения и Кипър, започнаха преговори през есента на 1998. 
*****
В 12:55 часа Йордан Соколов съобщи на депутатите решението на ЕС да покани България за преговори за членство
София, 10 декември 1999 г./БТА/ В 12&55 часа днес председателят на Народното събрание Йордан Соколов съобщи пред депутатите в пленарната зала за решението на Европейския съюз (ЕС) България да бъде поканена да започне преговори за присъединяване към Евросъюза. Народните представители посрещнаха новината с ръкопляскания и ставане на крака. 
*****
ЕС ще започне преговори за присъединяване с България и още пет страни през февруари 2000 г.
Хелзинки, 10 декември 1999 г. /БТА/ Европейският съюз (ЕС) реши днес в Хелзинки да започне през февруари догодина преговори за присъединяване с още шест страни – България, Словакия, Румъния, Латвия, Литва и Малта, съобщи говорител на финландското председателство на Евросъюза. Новите шест кандидатки ще се прибавят към страните, с които вече се водят преговори – Полша, Чехия, Унгария, Словения, Естония и Кипър, предаде АФП.
Държавните и правителствени ръководители на ЕС взеха това решение в самото начало на двудневната си среща днес, след като още преди това между тях имаше широко съгласие по въпроса. Европейската комисия препоръча през октомври ЕС да започне преговори с шестте нови кандидатки, като постави условия за две от тях - България да поеме ангажименти за закриване на реактори в АЕЦ "Козлодуй", а Румъния да подобри условията в домовете за сираци. Говорителят на Комисията Рикардо Леви каза, че шестте нови страни, с които ще започнат преговори, имат всички шансове да догонят първите шест. Той добави, че не се очаква ЕС да има нови членове преди 2004 г.
Гюнтер Ферхойген коментира пред БТА решението на ЕС да покани България за започване на преговори
Хелзинки, 10 декември 1999 г. /Спец. кор. на БТА Петко Азманов/ България действително е решена да изпълни политическите и икономическите критерии за членство в Европейския съюз, заяви в Хелзинки пред кореспондента на БТА европейският комисар, отговарящ за разширяването Гюнтер Ферхойген. Днес на срещата на Европейския съвет в Хелзинки ЕС реши да започне през февруари следващата година преговори за присъединяване с България, Румъния, Литва, Латвия, Словакия и Малта.
Всеки знае, че икономическата обстановка в България е трудна, че политическият напредък беше бавен, но аз смятам, че България действително е решена да изпълни политическите и икономическите критерии за членство, заяви Ферхойген. Това е една от причините, поради която решихме да окажем толкова значителна финансова помощ за България през следващите шест години, добави той.
На срещата на високо равнище на ОССЕ в Истанбул миналия месец председателят на Европейската комисия Романо Проди съобщи, че ЕС ще отпусне на България и Румъния през следващите шест години 6,2 милиарда евро. На пресконференция в Хелзинки, Ферхойген окачестви днешното решение на Европейския съвет за започване на преговори като ясен отговор на надеждите на поканените шест страни. "Това решение ще подкрепи усилията на страните от втората група и ще допринесе да се засилят желанието и волята на народите от тези страни да продължат реформите", подчерта той.
По думите на еврокомисаря в началото на годината - януари или февруари, ще се състои церемония по започване на преговорите, след което ще започнат същинските преговори по отделни глави, като се вземат под внимание подготовката и потенциалът на съответните страни да изпълняват изискванията. Европейската комисия гарантира, че няма да има забавяне в преговорите с никоя от 12-те страни, с които ще се водят преговори. Първите шест - Полша, Чехия, Унгария, Естония, Словения и Кипър, започнаха преговори през есента на 1998 г.
АФП за някои особености на страните желаещи да започнат преговори за членство в ЕС
Хелзинки, 10 декември 1999 г. /БТА/ Агенция Франс прес разпространи поредица от справки за шестте страни, които ЕС днес реши да покани за преговори за членство. Агенцията прави подробен географски, исторически, икономически и политически преглед на България, Румъния, Латвия, Литва, Словения и Малта и отделя някои по-особени според нея моменти. За България АФП отбелязва, че е смятана за една от най-корумпираните страни в света. Изтъква се въвеждането на валутен борд и приемането на ултралиберална икономическа програма за преодоляване на безпрецедентната криза.
Агенцията цитира мнението на Световната банка, че през 1999 г. България е поставила основите на траен икономически растеж. Румъния, пише АФП, още не е преодоляла рецесията след тежката икономическа криза през 1997 г., а към Латвия бе отправено предупреждение да подобри положението с малцинствата. За Литва се посочва се, че за разлика от другите две балтийски републики тя се опита да подобри отношенията си с Русия, като подписа договор за общата граница. Словакия не бе включена в първата група страни, поканени за преговори за членство в ЕС, заради недостига на демокрация, който бе приписан на правителство на бившия премиер Владимир Мечиар, напомня агенция Франс прес.
Малта, единствената от поканените за преговори страни, която не е от бившия източен блок, сама замрази кандидатурата си по време на управлението на лейбъристите през 1996 г. След изборната победа на консерваторите през 1998 г. страната отново предприе стъпки за членство в Европейския съюз, посочва АФП.
Поканата от Хелзинки е исторически момент за България, предстои много работа, смятат лидерите на парламентарните политически сили
София, 10 декември 1999 г. /БТА/ Лидерите на парламентарно представените политически сили приветстваха днес решението на Европейския съвет България да бъде поканена да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Предстои много работа за покриване на критериите за пълноправно членство, е мнението на всички политически сили. Председателят на Народното събрание Йордан Соколов оцени решението на ЕС да започне преговори с България за присъединяване като една от най-хубавите новини в последните години. Соколов очаква, че България много бързо ще почувства реалните измерения на днешното решение, защото навлиза в предприсъединителен период и трудностите ще се преодоляват по-лесно.
Това е исторически момент за България, следват много сериозна работа, много отговорности и трудни решения, бе коментарът на председателката на парламентарната група (ПГ) на СДС Екатерина Михайлова.
Лидерът на БСП Георги Първанов изрази задоволството на социалистите, че дългоочакваната покана за начало на преговори за членство в Европейския съюз вече е факт. Предстои ни твърде много работа по покриването на критериите на Евросъюза преди всичко в икономически план, каза Първанов. Необходимо е съгласие по евроинтеграцията, което да бъде реализирано в подготвена от парламентарните сили програма, дебатирана в обществото и приета с консенсус, допълни той. Евролевицата приветства решението на Европейския съюз за започване на преговори с България за членство и го смята за голяма отговорност пред всички български политици и целия български народ за в бъдеще, каза за БТА лидерът на Евролевицата Александър Томов. Според Томов решението за начало на преговори е голямо изпитание и предизвикателство за България, но с него пътят на страната вече е определен. Това е един прекрасен ден за България, коментира той.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган смята, че решението на ЕС да започне преговори с България за присъединяване има предимно политически и знаков смисъл. Ясно проличава, че основни за България оттук нататък ще бъдат икономическите показатели и показателите, свързани с човешките права. На срещата в Хелзинки бе оценена значимостта на България за Балканите от гледна точка на сигурността на Европа, смята Доган.
Съпредседателката на Народен съюз Анастасия Мозер не е в София и не бе открита за коментар.
Преговорите за присъединяване на България към ЕС може да приключат до 2006 година, смята българският премиер
Хелзинки, 10 декември 1999 г. /Спец.кор. на БТА Петко Азманов/ Преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз може да приключат до 2006 година при най-добро развитие на нещата, заяви на пресконференция в Хелзинки българският премиер Иван Костов. Европейският съвет реши на срещата си днес в Хелзинки да започне през февруари идната година преговори за присъединяване към ЕС на България, Румъния, Литва, Латвия, Словакия и Малта. На пресконференцията Иван Костов посочи, че най-силното преимущество на България е ускореният процес на адаптиране на законодателството към европейските норми от страна на Народното събрание.
По въпроса за продължителността на преговорите българският премиер отбеляза, че Европейската комисия поддържа позицията за по-бавен ход на преговорите, защото смята, че в средносрочна перспектива България трудно ще покрие критериите от Копенхаген, главно онези, които са свързани с конкурентоспособността. Иван Костов изтъкна редица преимущества за България от започването на преговорите във вътрешно и външнополитически план: преговорите означават необратимост на европейския ценностен избор - човешките права и свободи, демокрацията, социалната пазарна икономика и правата на малцинствата. Преговорите ще гарантират икономическа и социална стабилност, ще създадат предпоставки за икономически растеж, ще улеснят привличането на чуждестранни инвестиции. Със започването на преговори ще се възстанови и покачи цената на земята, имуществото и капиталите в България, каза също българският премиер. Ще се стигне до уеднаквяване на законите и правилата, регулиращи обществените отношения в България с действащите в Европейския съюз, ще се създаде модерна и ефективна централна и местна администрация в услуга на гражданите и фирмите, ще се изгради модерна система за образование и здравеопазване.
Сред преимуществата в международен план Иван Костов посочи придобиването на нов статут - този на страна в процес на присъединяване към ЕС; нарастването на гаранциите за националната сигурност на България; увеличаването на свободното движение на хора, стоки и капитали от и за България. Освен това, отбеляза премиерът, България ще може да реализира националните си интереси чрез участие в общата Европейска политика за сигурност и отбрана. България се превръща в първостепенен политически фактор в Югоизточна Европа и в образец за успешен преход за останалите балкански държави, подчерта Иван Костов.
Той изрази увереност, че България ще може да разчита на европейските финансови източници за подкрепа на платежния си баланс, за изграждане на трансевропейските коридори през България, за финансиране на наши инфраструктурни проекти. "Можем да разчитаме на безвъзмездна финансова подкрепа, на преструктуриране на икономиката, на достъп до евтини европейски кредити на български фирми, без да са необходими държавни гаранции", заяви българският премиер. Иван Костов посочи и някои предизвикателства, на които България трябва да отговори в процеса на преговорите. "На първо място аз посочвам жилавата мания за поголовно отрицание, недостига на вяра и градивна сила", заяви премиерът, според когото това са "нещата, които ще ни създадат най-големи проблеми в процеса на преговорите".
Друго голямо предизвикателство е да бъдат реализирани интересите на България в процеса на преговорите, посочи Костов. Предизвикателства са също силата и мащабите на промените от присъединяването, поддържането на консенсус и постоянна подкрепа от политическите фракции в парламента, както и способността ни да бъдем конкурентни на западноевропейските пазари, добави той. По реалистични оценки България може да открие през 2000 г. 15 от общо 31 теми, по които се водят преговорите, заяви Иван Костов. Първите шест страни, поканени за членство в ЕС, вече водят преговори по 24 теми. Той посочи, че е възможно Европейската комисия да има друго предложение за обема на преговорите, но увери, че този въпрос ще се реши в началото на следващата година. "За моето поколение поканата превръща 10 декември в историческа дата. От днес ние сме други. Това ме кара да се надявам на нов тип взаимоотношения помежду ни, защото всички ние имаме нова обща отговорност - да представим България възможно най-добре", заяви българският премиер.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова, която също участва в пресконференцията, съобщи, че на следващото заседание на Министерския съвет ще бъде внесен доклад на външното министерство за необходимостта от промени в структурата на правителството, с цел то да се приспособи за преговорите с Европейския съюз. По-рано днес Иван Костов участва в конференция "Разширяването на Европа", организирана от Европейската народна партия. В изказването си той изтъкнал, че в основата на сигурността на Балканите трябва да се поставят политически, а не етнически инструменти, съобщи ръководителят на международния отдел на СДС Димитър Абаджиев. Иван Костов подчертал важността на политическите послания към района от страна на Европейската народна партия и призовал тази най-голяма партия в Европарламента да изведе Пакта за стабилност като един от акцентите в дневния ред на Европейския съюз. 
*****
"На добър час, европейци!" пожела премиерът Костов при завръщането си от Хелзинки  
София, 11 декември 1999 г. /БТА/ С големи букети цветя и шампанско бе посрещната българската делегация, която се завърна от Хелзинки тази вечер. Вчера във  финландската столица България получи покана за започване на  преговори за присъединяване към Европейския съюз. Всички в делегацията сме много развълнувани, защото  почувствахме, че станахме членове на голямото европейско  семейство, каза премиерът Иван Костов. Ние сме обречени да живеем в бъдеще заедно и това е голяма  отговорност, за всички българи, каза Костов. И допълни: "Аз от  десет години разговарям с тези хора по най-различен повод и  винаги се е чувствал от двете страни на барикадата с тях.  Днес за първи път се почувствах в едно семейство".
"На добър час, европейци!" пожела премиерът след краткото  си изявление пред журналисти на летище София. 
*****
На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договора за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. На 11 май 2005 г. Договорът е ратифициран от Народното събрание на България. На 1 януари 2007 г. България официално става част от ЕС.