Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
През декември 2003 година е поканен от Британския съвет като лектор на работен семинар в София за директори на математически гимназии. На този семинар д-р Бъджел се запозна с Митко Кунчев който го кани да гостува в МГ „Баба Тонка“ в Русе. Оттогава работи с учителите по английски език и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
В два последователни броя ще публикуваме негов анализ на българското образование.

За първи път чух този коментар през 1966 г. Тогава, обаче, той не беше насочен директно към мен. В „Погребение в Берлин“, филм за Студената война, това е реплика на полковник Сток, виден руски разузнавач, разпределен в Източен Берлин, към британския таен агент Хари Палмър.
През 1996 г., когато бях главен инспектор в Шефилд, бях част от международна проучвателна група, която разглеждаше структурата и организацията на средното образование в Швеция, Холандия и Англия. Докато бяхме в Швеция, прекарахме един ден в средно училище в Охус - малък град в Югоизточна Швеция. Както можете да си представите, училището беше красиво проектирано, чудесно оборудвано, учителите имаха шведска закуска (хранене на шведска маса), осигурена от училището, учениците бяха изключително добре възпитани, времето за обяд беше възможност за спокойна социализация, при която учениците се хранеха с учителите си и т.н., и т.н.
Разхождайки се из училището и посещавайки клас от 14-годишни ученици, стана ясно, че освен способността им да говорят съвременен чужд език (т.е. английски), по отношение на стандартите за постижения учениците изоставаха с около две години от връстниците си в Англия. И така, аз започнах да задавам въпроси за стандартите за постижения, резултатите от изпитите и пр., само за да бъда посрещнат с озадачено изражение от страна на учителя, който обясни, че няма официални изпити толкова рано в образованието на детето в Швеция.
Аз напълно погрешно разчетох ситуацията и започнах да обяснявам системата в Шефилд
която може, предвид успеха на учениците преди изпитите по различни предмети и относителната им трудност, ясно да определи кои от учениците на учителя са постигнали най-малък напредък. Учителят ме погледна и каза: „Защо бихте искали да направите това? Задавате толкова странни въпроси“.
През декември 2003 г. бях помолен от Британския съвет да проведа семинар на тема „Използването на ИТ в училищното управление“. Именно на тази конференция за първи път се запознах с Митко Кунчев, който по това време беше директор на Математическата гимназия в Русе. В последната сесия на семинара Митко (а не аз) продължаваше да задава въпроси. Въпроси, които доведоха до поканата към него да посети първата годишна конференция на Профилираното математическо училище в Кеймбридж. Това на свой ред доведе до поканата ми да посетя МГ „Баба Тонка“.
Сега превъртам напред към 2006 г.; структурата и организацията на образователната система в България се различаваха /различаваха се - не бяха по-добри, нито по-лоши, но със сигурност се различаваха/ до такава степен от всичко, което бях видял, че аз, какъвто съм си, имах много въпроси за задаване.
На този етап наистина не бях критичен, исках да разбера
Въпреки това, основните предположения, на които са основани образователните системи, бяха толкова различни, все едно специалист по сферична геометрия да говори за сбора от ъглите на триъгълник на специалист по Евклидова геометрия, който смята, че Земята е плоска, а не сферична - технически, сплеснат сфероид.
Разговарях по тези въпроси с преводачката/придружителката ми от семинара в София, която от своя страна разговаря с организатора на семинара, който след това организира среща с прекия си ръководител в Министерството на образованието и науката. Този старши администратор от МОН призна, че „отговаря“ за преподаването на математика в България /и даде да се разбере, че се интересува само от учениците в математическите гимназии и че като бедна страна България не може да си позволи да пилее ценни ресурси за ученици, които не се интересуват от математика/. Така и не стана ясно в какъв смисъл той е „отговорен“. В по-късна дискусия се разбра, че директорите на математическите гимназии в никакъв случай не го смятаха за свой пряк ръководител. Може би той е бил отговорен за определянето на учебната програма или държавния зрелостен изпит по математика - кой знае?
След 30-минутната му лекция го прекъснах и казах по обичайния си сдържан, непринуден начин: „Говорите от 30 минути и не отговорихте на нито един въпрос, който зададох“.
Е, това вече го ядоса
Старшият администратор се изправи и каза, почти крещейки: „Задаваш такива странни въпроси, англичанино! Защо критикуваш България?“ и гневно напусна стаята. Помощникът му изглеждаше доста шокиран и каза: „Това вероятно е първият път, когато някой се опитва да проведе подходяща сесия с въпроси и отговори с него. Обикновено твърденията му се посрещат с мълчание. Той не обсъжда въпроси, той нарежда на хората“.
И така, в какъв смисъл бяха въпросите ми „странни“? Бяха ли те необичайни, необикновени или особени; странни, причудливи, отдалечени, отчуждени или дължащи се на това, че са извън естествената му среда; намиращи се, произхождащи или идващи отвън собственото му място; чужди, неприсъщи на предишния му опит, непознати или неизвестни до този момент?
Разбира се, бях чужденец, но по-важното е, че на администратора му беше чуждо да бъде разпитван и това му беше неизвестно и непознато. Речниковите статии /dictionary.com/ обаче не дават достатъчно обяснение. Въпросите бяха за образователната система в България като цяло и за преподаването на математика в частност. Така че, какъв беше проблемът?
Лесно би било да се обвини Министерството на образованието и науката за автокрацията и липсата на прозрачност, но и това би било неадекватно обяснение
Обяснението е много по-дълбоко от това; то се крие в ограничеността на лустрацията /лустрация означава прочистване или пречистване и обикновено се прилага в процеса на сваляне или отстраняване от длъжност на политиците, номенклатурата и апаратчиците на предишното комунистическо правителство и управление./,  извършена след 1989 г. Въпреки че е умерено успешна на индивидуално ниво, лустрацията трябва още да се разшири отвъд индивида и да се приложи към „структурите и организацията“ и „рутинната феноменология“ на управлението. Политическата идеология може да се е променила, но начинът, по който функционира управлението на всички нива, начинът, по който всъщност се правят нещата, не е. Рутинното функциониране и организация на държавните институции са заразени със същата дълбока нефункционалност: липса на „надлежни процеси“; произволно упражняване на автократична власт; административни роли, силно повлияни от персонализацията на властта.
Образователната система в България е част от същата политическа среда и си остава една автокрация със силно централизиран подход „отгоре надолу“. По отношение на основната дейност на училището, решенията се вземат на възможно най-високо ниво с ограничено делегиране на реални правомощия на директора на училището.
Автокрацията, православието и националността* остават ключови характеристики на образователната система в България.
Делегирането на финансови ресурси през 2007 г. само създаде илюзията за децентрализация
Министерството на образованието и науката заедно с териториалната му администрация, Регионалното управление на образованието, си остана автократично. То се опитва да контролира всичко и е или объркано, или ядосано, когато решенията му са поставени под въпрос.
Ако използваме езика на системотехниката, училищата в Англия се разглеждат като черни кутии. Министерството на образованието ограничава интереса си до резултатите от системата - качеството на образованието и стандартите за постижение.
Вътрешната организация и функциониране на училището са отговорност на директора, който има много по-голяма автономия от своя колега - директора на училище в България.
В България системата може да се определи като Контрол на качеството. По отношение на основната дейност на училището, решенията се вземат на възможно най-високо ниво с ограничено прехвърляне на действителни правомощия на директора на училището. Освен това, дори въпросите, за които директорът на училището е условно отговорен, трябва да бъдат отнесени до Регионалното управление на образованието** за одобрение. Директорът на училището има малко свобода да поеме действителен контрол върху организацията на училището и да бъде истински ръководител. Директорът на училището е по-скоро администратор, отколкото ръководител***.
Сравнете това с Англия, където системата може да се определи като Осигуряване на качеството. Отговорността за вътрешната работа на „черната кутия“ (финанси, учебна програма, персонал, материална база и консумативи и услуги) е делегирана на директора и училищното настоятелство. Въпреки това, тя е придружена от строга (някои биха казали драконовска) система за инспекция и щателна изпитна система, която гарантира, че директорите и членовете на настоятелството съсредоточават вниманието си много видно върху основните си цели: подобряване качеството на образованието и повишаване на стандартите за постижения в училището.
Аз твърдя, че „този англичанин“ не задава „странни“ въпроси. Това, което е „странно“ в българския контекст, е фактът, че изобщо задавам въпроси и дори е „по-странно“, че очаквам отговори.

* „Православие, автокрация и националност“ е доминиращата идеологическа доктрина на руския император Николай I. Това е руската версия на общата европейска идеология на реставрация и реакция, която следва идеята „Свобода, равенство, братство“, вдъхновена от Френската революция.
** Ролята на Регионалното управление на образованието обаче е ограничена до това да се подчинява и да изготвя справки. За разлика от Службата за стандарти в образованието в Англия, тяхната роля не е да наблюдават качеството на образованието и стандартите за постижения в училищата.
*** Това в никакъв случай не е коментар на знанията, уменията и разбирането на отделните директори на училищата. То е по-скоро отражение на една структура, в която отговорите се предписват от нивата над директора на училището; няма свобода и избор и директорът на училището има малка или никаква действителна отговорност за вземането на важни решения.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ